„Сянка и кост“ от Лий Бардуго

ВОЙНИК. ПРИЗОВАВАЩА. СВЕТИЦА.

Осиротялата Алина Старков е избрала да бъде войник и да защитава своето кралство – Равка. Тя е наясно, че може и да не оцелее при първия си преход през Долината на смъртната сянка – ивица земя, обитавана от неестествен мрак и ужасяващи чудовища. Но когато полкът й е атакуван, а най-добрият й приятел – смъртно ранен, Алина разкрива неподозираната магия, която притежава.

Благодарение на новооткритата си сила, Алина е вербувана от Гриша – магьосническия военен елит на Равка – и попада под обаянието на прословутия им водач Тъмнейший. Той вярва, че Алина е способна да заличи Долината на смъртната сянка и да обедини тяхната разкъсвана от войни страна. Но само ако можеше да овладее непокорната си сила...

„Сянка и кост“ прочетох преди две години, но напълно изненадващо помнех много малка част от историята. Това е причината да смятам, че съм я прочела преди четири години. Оказа се, че дори имам ревю в блога - тук. Мнението ми за книгата написаното в другото ревю и това, което пиша в момента, горе-долу се припокрива, но, разбира се, сега ще наблегна на нещата, които са ми направили впечатление и ще говоря за повече героите, освен основните трима - Алина, Тъмнейший и Мал.

Това е първа книга от един нов и непознат свят за читателите, заради това действието в първата част на книгата е по-бавно, има повече описания на обстановката и представяне на героите. В началото Алина се луташе из Първа армия и не можеше да намери своето място. Имаше някакво самочувствие, но то не беше достатъчно. Когато се разбира, че може да призовава светлината, цяла Равка си отдъхва и смята, че в най-скоро време войните ще спрат. Но докато страната чака да види нейната сила, Алина дори не може да освети една стая. Времето, през което тя се опитваше да отключи силата си, не само опознаваше живота на Гриша, но и започваше да вярва в себе си. Малко или много, Тъмнейший ѝ помогна да осъзнае потенциала си и че може да постигне всичко, което си науми. Мал бе от типът хора, които са душата на всяка компания. Всички искат да са му приятели и да се хвалят с това. Харесах го, защото бе готов на всичко за Алина, не позволяваше на страха да влияе на преценката му и бе невероятен търсач. Притежава лидерски качества, в това няма спор, но някак си нещо му липсваше, за да ме накара да го харесам като партньор на Алина. Продължавам да го възприемам само като най-добрият ѝ приятел. Прекара ли са детството си заедно, подкрепяли са се и винаги ще имат онази връзка, която имаш с приятел, с когото си преминал през добри и лоши моменти.

Ако трябва да използвам една дума, с която да опиша Женя, тя би била „красавица“. Умна, самоуверена, от време на време припряна, скрит войн - още думи, с които бих я описала. В новото издание на „Сянка и кост“ има и допълнителна сцена, разказана от гледната точка на Женя и това помага на читателя да я опознае. Вярвам, че е истинска приятелка на Алина. А пък може би не? Ще видим. Има и следващи книги. Зоя играе ролята на кучка в „Сянка и кост“, но нещо ми подсказва, че ще се появи и във втората книга и не знам защо, но смятам, че ще бъде на страната на Алина. Определено и тя си има история, която трябва да бъде разказана. Не знам дали вас ви е дразнела Багра в началото, но мен не. Може би защото вече знаех какъв характер притежава Багра, или просто защото от самото начало тя помагаше на Алина да повярва както в себе си, така и в собствената си сила.

Още при първият ми прочит харесах Тъмнейший. Сдържан, заобиколен от тайни и човек, с огромна мощ. Освен ако не прочета глави от гледната му точка, не мога да кажа дали наистина се е интересувал от Алина или не. Мисля, че е някъде по средата. Във всяка една фентъзи поредица трябва да има някой злодей. Тук това е Тъмнейший. Е, аз не го възприемам като такъв. Да, направил е каквото е направил, убивал е хора и не се притеснява да го направи отново. И все пак имаше моменти, в които той показваше по-добрата си страна. Дали всичко е било преструвка? Все още не знам. Просто няма как в първата книга да го намразя. Това е. Поне мога в някой таг, когато има въпрос за любим злодей, да посоча Тъмнейший. Има един герой, който се споменава само веднъж и това е вторият син на царя и царицата. От книгите на Сара Дж. Маас съм се научила, че всяка важна информация, която авторката иска само да загатне, бива споменато веднъж. Така че очаквам с напредването на историята, неговият персонаж да се появи.

Светът на Гриша е заимстван от руските митове и легенди. Само по имената можем да се досетим за това. В книгата има и карта, което много ме зарадва, защото така чувствам света завършен. В допълнение към картата има и лист, на който са написани основните три групи Гриша - Корпоралки (Орденът на живите и мъртвите), Етералки (Орденът на призоваващи) и Материалки (Орденът на фабрикаторите). По този начин ни се спестява началното объркване, при което се чудим, например Алина от кой орден е. Лий Бардуго се е постарала и с описанията. Те не са нито дълги, нито кратки. Не загубват интересът ти, защото не са вмъкнати точно преди някой важен момент или след него. Както казах, в началото действието е по-бавно, защото авторката иска да запознае читателя с обстановката и чак тогава да го засипе с битки, тайни и лъжи.

„Сянка и кост“ е добро начало на поредица, при която светлината се бие с мрака за надмощието над един народ и само едно момиче, което тепърва навлиза в света на Гриша, може да победи мрака.