„Може би някой ден“ от Колийн Хувър

Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.

Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…

Книгата ми допадна. Стилът на Колийн Хувър продължава да е заинтригуващ, но нещо ми липсваше, за да дам 5 звезди. Може би драмата ми дойде в повече. Също така вярвам, че Колийн можеше да промени някои неща, за да може историята да не е толкова очевидна и когато четеш за двама души, които се привличат, а не правят нищо, на моменти да не си задаваш разни въпроси.

Но героите компенсираха за тези неща. Очаквах Сидни да е от онези момичета, които не искат да вярват на очите си и прощават всичко на гаджето си, но тя ме изненада приятно. Още в момента, в който разбра, че приятелят ѝ ѝ изневерява реши, че ще запази достойнството си и ще си тръгне с високо вдигната глава. Винаги се възхищавам на хората, които следват мечтите си и не позволяват друг да управлява живота им. И Сидни беше точно такава. Родителите ѝ не желаеха да учи в този колеж, но тя отстояваше себе си до края. Избра възможността да остане на улицата за една нощ, отколкото да се върне при родителите си и да им покаже, че донякъде те са били прави. Сидни беше загрижена за околните и винаги гледаше да не ги наранява, но иронията в цялата книга беше, че в даден момент тя се превърна в момичето, което тя най-старателно избягваше. И въпреки всичко тя се опита да се отдръпне, разбра къде е сгрешила и направи всичко по силите си, за да не навреди на някого отново.

Ридж бе от момчета, които със своите усмивки изглеждат, че флиртуват, но както повече мъжки персонажи в книгите, историята му бе по-различна. И него харесах. Имаше добро сърце и също като Сидни, мислеше за приятелите си. Зачиташе мнението и чувствата на приятелката си и винаги бе искрен с нея. Персонажът на Ридж ме спечели с това, че през цялото време в книгата той не се страхуваше до показва чувствата си и когато бе объркан, винаги се опитваше да анализира чувствата си, за да знае как да постъпи. Още със запознанството си със Сидни, Ридж я закриляше и искаше тя да се чувства в безопасност. Да, сбърка. На всекиго му се случва, но не беше направил онази фатална грешка, която правят някои мъже. 

Второстепенните герои също бяха интересни и забавни, колкото и малко на брой да бяха. Най-вече най-добрият приятел на Ридж - Уорън. Винаги пускаше шеги и разведряваше обстановката. Липсваше ми само приятелите от страна на Сидни, защото само една от тях се появи и то в началото.

Прочетох книга в период, в който ми беше омръзнало да чета само YA фентъзита и „Може би някой ден“ ми дойде като глътка свеж въздух.