Силата на Алина Старкова е нараснала, но не без последици. Преследвана из Истинското море и терзаеща се заради душите, които е отнела в Долината на смъртната сянка, тя ще трябва да изгради живота си с Мал на чужда земя, прикривайки способностите си като Призоваваща слънцето. Но миналото и съдбата не могат да бъдат отбягвани задълго.
Тъмнейший е по-решен от всякога да превземе трона на Равка. Той оплита Алина в смъртоносна игра на забранена магия, която я отдалечава все повече от нейната човешка същност. За да спаси страната си, Алина ще трябва да избере между своята сила и любовта, която винаги е била нейно убежище.
Нито една победа не може да бъде постигната без жертви и Алина ще трябва да се подготви за предстоящото изпитание.
Алина направи своя избор в предишната книга. Бягайки от Малкия дворец, тя се сдобива с муската на Морозов и света ѝ се променя на 180 градуса. Докато четях „Престол и щурм“, се запознах с нови герои, които тепърва започнах да опознавам, но също така срещнах и стари, които се развиваха като личности. Имаше битки, обиколки из Равка и най-любимото ми: повече информация за муските и легенди за Морозов. Бонус историята за Тъмнейший несъмнено харесах. Чрез нея се повдига завесата на историята му и го показва като младо момче.
По традиция започвам с Алина, която много се промени от „Сянка и кост“. Постепенно започна да разбира каква власт притежава с муската на елена и да, заслепява се от нея, но в крайна сметка осъзнава грешката си. Не веднъж поставяше останалите Гриша на първо място - направи доста реформи във Втора армия, с които промени мисленето им и ги сплоти. В последната битка за книгата се биха като един истински отбор. На моменти действаше импулсивно, но това беше нормално - все пак за по-малко от шест месеца бе разбрала каква сила притежава, спаси се няколко пъти от Тъмнейший и оглави това, което бе останало от Втора армия. С напредването на историята Мал започна да ми става по-симпатичен и да възприемам връзката му с Алина. Това, което ми направи впечатление бе как в миналата книга Алина беше тази, която се чувстваше несигурна във връзката им, а тук ролите се обърнаха. На моменти ме дразнеше, но свикнах. И все пак няма как да не кажа колко полезен бе Мал. Като следотърсач неведнъж спасяваше животите им и играеше важна роля в намирането на Русалие.
Продължавам с две дами, които неведнъж доказаха какви силни личности са. Запознах се със Зоя в „Сянка и кост“ и там имаше някакво напрежение между нея и Алина. Затова не очаквах, че ще застане на нейна страна и това беше първата изненада от нея. Мръщеше се на заповедите на Алина обаче винаги ги изпълняваше и в края на книгата работеше в екип с останалите Гриша. В малкото моменти, в които присъстваше в книгата (които бяха повече, отколкото в предишната) не спираше да дава хапливи отговори и да ходи винаги с вирната брадичка, но аз си я харесвам. Женя беше избрала грешната страна, но това не означаваше, че не е приятелка на Алина. Когато бяха на кораба, тя непрестанно бдеше над приятелката си, а щом избягаха Женя избра да ги пусне. И плати висока цена за това. Вярвам, че тя, също като Алина, страдаше от загубата на приятелката си.
Николай е новият герой тук. От момента, в който го срещнеш или го заобичаш, или не. Харесах го, защото внасяше едно разнообразие, а и няма как да не ти допадне хуморът му. Притежаваше страхотни идеи, остър ум и кауза, за която би умрял. Някъде след средата на книгата Николай се бе превърнал в част от малкия екип на Алина. И все пак знам, че има отделна книга за него, затова предполагах, че ще има важна роля в поредицата. На няколко пъти се оказваше опора за Алина и двамата изградиха силна връзка. А от другата страна е Тъмнейший. Достигнах до заключението, че каквото и да направи, няма да го намразя. За мен той е най-добрият изграден злодей, за който съм чела. Също така съм на мнение, че благодарение на него Алина спря да се бои от магията си. След прочита на бонус главата за Тъмнейший осъзнах колко самотен е бил. Това, че беше жива муска и с майка му не се задържаха за дълго време на едно място не му позволяваше да създаде истинско приятелство. Може би затова толкова желаеше Алина да е до него - тя бе единсвената с толкова мощ, колкото неговата.
„Престол и щурм“ ще ви замае с всичките политически игри, които героите играят, развитието на персонажите, че дори и любовната история. Вярвам, че каквито и очаквания да имате, Лий Бардуго ще ги надмине.
Ревю на първа книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар