„Падение и подем“ от Лий Бардуго

ВОЙНИК. ПРИЗОВАВАЩА. СВЕТИЦА.

Надеждите на Равка се осланят на една сломена Призоваваща слънцето, на един посрамен следотърсач и на останките от великата някога магьосническа армия. Тъмнейший управлява Равка от сенките, докато отслабената Алина Старков се възстановява под съмнителната закрила на фанатиците, които я почитат като светица. Сега тя разчита на магията на отдавна изчезнало древно създание и на надеждата, че един избягал принц е все още жив.

Докато нейните съюзници и врагове се надпреварват за надмощие, единствено Алина стои между Равка и дебнещия гибелен мрак. Докато разкрива тайните на Тъмнейший, Алина ще повдигне булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.

Преди няколко години, когато за първи път прочетох „Сянка и кост“, не смятах, че ще завърша поредицата. Но сега съжалявам, че по-рано не се реших да я довърша. Доволна ли съм от края? Всъщност да. Забелязва се огромно израстване на персонажите, най-вече този на Алина. Определено групичката на Призоваващата слънцето беше по-сплотена, а и нямаше как - все пак преживяха толкова много. Докато Мал и останалите търсеха жар-птицата, пред читателя се открива още вълшебства от света на Гриша, които те караха да се влюбваш в света, създаден от Бардуго.

Зоя ми стана симпатична още в предишната книга, а тук се влюбих в нея. Доказа се като верен приятел, страхотен Гриша и дразнеща заядливка. Истината обаче е, че без нея и нейната сила Алина и другите герои нямаше да избягат от лапите на Тъмнейший. Доста отдавна спрях да се изненадвам от Зоя, защото в най-напечените ситуации не позволяваше страхът да я хване и като цяло се отделечаваша от образа си от „Сянка и кост“ - красавицата, една от любимките на Тъмнейший и високомерната Гриша. Както се оказва при повечето герои - това е само маска с цел криене на истинските чувства. До момента не съм споменавала Надя, а и не виждах защо да го правя, но в „Падение и подем“ персонажът ѝ изпъкна. Нито един път не се оплака, че е изморена, не се разпадна, когато умря най-добрата ѝ приятелка и бе лоялна до самия край на Алина. В първата книга ми изглеждаше изкуствена и на моменти фалшива, но войната променя хората.

Преди стотици години живяло едно момче - Александър - което израснало от град в град, в опит да опази тайната си. То било научено от майка си, че не трябва да се кланя пред никого и да разчита само на себе си и така детството му приключило с едно обещание за по-сигурен живот за Гриша. Явно Лий Бардуго е решила всеки един герой да ме изненадва, защото Багра не прави изключение. Имах си свои теории относно живота ѝ преди Тъмнейший, кой може да е баща му, а за родителите ѝ въобще не съм се замисляла. Единственото, което ще кажа за Тъмнейший е че продължава да ми е любимият злодей и че тук виждаме един по-различен Гриша, който вече не е толкова силен и могъщ.

Алина измина дълго пътуване от сирачето Алина до Призоваващата слънцето. Изтърпя какво ли не в името на Равка. И със сигурност нямаше да се справи, ако Мал, Женя, Зоя, Николай и куп още герои не застанаха на нейна страна. Изтърпя приказките на Аппарат, а затова се изисква голямо търпение. Самата аз нямаше да издържа на постоянните му приказки за светците и опитите му да контролира всяка една ситуация. Може и да е родена за лидер, но не смятам, че Алина щеше да издържи царския живот, защото душата ѝ искаше свобода, а не балове всяка вечер, където да показва невероятната си дарба. Още от „Престол и щурм“ Мал започна да ми допада и в „Падение и подем“ продължих да го харесва. Саможертвата, която направи в името на Алина го издигна в очите ми. Епилогът или както е написано в книгата „После“ промени вижданията ми за тях като двойка. Всъщност още с търсеното на жар-птицата техните чувства отново се появиха и видях колко много се обичат. Единствено Мал можеше да изтърпи лошите ѝ настроения без да се оплаква. 

Гордея се с Женя, която прие наказанието си и спря да се срамува от него. Постепенно заякна физически и откри призванието си. И се влюби. Но всички тези промени не станаха за ден, седмица или месец. Не, отнеха ѝ почти три месеца, за да разбере, че не е развалина, а разрушителка. Николай не присъстваше толкова, колкото в предишната книга, но затова моментите с него бяха скъпоценни. Винаги, когато изтърсваше по някоя шега аз се смеех. Принцът внасяше едно веселие с присъствието си. Той също не остана защитен срещу магията на Тъмнейший и нямам търпение да разбера какво става с него от книгата „King of Scars“.

„Падение и подем“ е един задоволителен завършек на трилогията „Сянка и кост“ и ако приключенията на Алина са приключили, то тези на останалите Гриша не са.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на „Шест врани“ - тук.