В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

Александра Бракен е поредната авторка, при която ми е нужно да прочета друга нейна поредица, за да я харесам. Авторката успява да представи своето схващане за пътуването във времето и как трябва да се случва то. 

Ета е най-обикновено момиче от 21. век. Но една вечер всичко се променя - тя се озовава на кораб с непълно непознати хора и едно момиче, което или ѝ е спасило живота, или ѝ е го съсипала. Когато попада в този непознат свят единственото, което желае е да види отново майка си и учителката си Алис. Впоследствие тя трябва да премине през няколко различни години и места и да открие семейна реликва. Благодарение на тази мисия Ета, а и читателите имат възможност да опознаят миналото. Бе толкова вълнуващо да чета за приключенията ѝ в Ню Йорк, Париж, Лондон и Дамаск. Тя привлече вниманието ми с това, че още на кораба показва на всички, че е независима млада дама и не се нуждае от помощ. Но определено нямаше да се справи без помощта на Николас.

Николас е моряк, който обожава корабите и откритото море. Поради цвета на кожата му се радвам, че има хора, които му пазят гърба и винаги са до него. Държеше се към Ета като истински джентълмен. А самата тя му показа един нов свят и в буквално, и в преносно значение. Беше много забавно да чета за реакциите му, когато пътуваше в бъдещето и виждаше как света се е развил. В началото на Николас му бе възложено да се грижи за Ета, но някъде в средата на общото им приключение двамата започнаха да се влюбват един в друг. 

Темата за пътуване във времето постепенно се разширява всяка година. Авторите интерпретатират по различен начин дадената тема и поради тази причина обичам да ги съпоставям и да откривам разликите между тях. А самата Александър Бракен успява да опише действията на героите и обстановката, в която се намират по един интересен и доста добър начин.

"Пасажер" ме плени най-вече с пътуванията на Ета и Николас. И съвсем благородно завиждам на тяхната дарба да пътуват в различни епохи.

Привет на всички! С идването на края на срока осъзнах колко по-лесно е да минеш тези две седмици на мъки и учене по нощите, когато нямаш изпитвания по сто хиляди предмета. Самата аз имах само един предмет, по който да затвърдя оценката си - философия - и това се оказа малко трудничко, защото... е философия. Половината неща не можеш да схванеш какво означават, двусмислени въпроси и философи, чиито идеи не се различават чак толкова, но все пак учителят ти иска да ги съпоставиш. Миналата година трябваше да уча по няколко предмета и може би затова сега разбрах, че ако така си си наредил нещата с оценките в края на срока, нито един учител няма да те закача. И поради тази причина реших да споделя своите методи чрез, които последните дни от срока да не са толкова напрегнати.

Първото от тях е участието в час. По този начин доста по-лесно се изкарват оценките и то петици и шестици. Необходимо е просто да си прочетете урока преди часа, за да имате поне някаква престава за какво се говори и остава единствено да вдигате ръка и госпожата да ви забележи. Дори и да не сте сигурни дали това е правилният отговор, вдигайте ръка. Така  учителят ще види, че сте подготвени и до два/три часа ще имате оценка. Това е редовният ми номер по история. 

Вторият метод са проектите. Не знам как е във вашето училище, но при мен има учители, които с радост ще дадат тема на ученика за следващия час. Миналата година по география направих един проект и една презентация и госпожата не ме изпита нито веднъж устно. 

Редовното учене също помага. Вие сами си преценявате колко време да отделите за учене, но гарантирам, че ученето всеки ден е много по-лесно, отколкото да седнете един ден и да научите всичко от последните два месеца.

Горният метод води до добрите оценки. Повечето учители гледат първо да изпитат учениците с по-ниски оценки и чак на края са тези с високите оценки. Така ще имате някаква представа кога ще бъдете изпитан и на кои уроци да се съсредоточите повече.

Последният съвет, който ще ви дам е да се държите мило с учителите. Може да ви изнервят, да говорят неща, които не ви интересуват или просто да са с тежък характер, но от опит ви казвам да не се закачете с тях. Ако ви направят забележка просто се извинете, а не започвайте спор с тях. Това ще бъде лошо единствено за вас. Ставала съм свидетел как ученик спори с госпожата, когато той самият знае, че си е виновен, но не отстъпва. И знаете ли какво направи госпожата? Спря да му прави компромиси - най-вече за изпитванията. Затова преглъщайте думите, които искате да кажете или се опитайте по мил начин да обясните гледната си точка, за да не ядосате преподавателя си. И аз самата съм искала да кажа много неща, но като знам, че учителят само ще се заяде с мен се отказвам. Какъв е смисълът да обяснявам нещо на човек, който не иска да ме чуе? Най-много да ме заболи главата от целия разговора. 

Това бяха моите съвети/методи, които да ви помогнат през целия срок, за да не сте натоварени в онези седмици, пълни с устни и писмени изпитвания. А и за да можете спокойно да си четете книга, без да се притеснявате, че трябва да учите за следващия ден.

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?

Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.

Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

Ето че дойде краят и на тази поредица. Истината е, че когато прочетох за първи път "Илумине" не останах много очарована, но прочетох и "Гемина" и се влюбих в "Досието Illuminae". С "Обсидио" се слага край на войната на планетата Керенза IV. За мен книгата е най-добрата от цялата поредица, не само защото Кейди и Езра участват повече, но и защото авторите дават пълна представа какво се случва по време на една война - глад, смърт, разделени семейства и действия, които може да не се харесат на всички, но трябва да се изпълнят.

Аша и Рийс са новите герои тук. Както повечето двойки и те двамата си имат история, наситена с много емоции. Не само хубави, но и лоши. И след като се разделят, никой от двамата не очаква отново да срещне другия. Обаче съдбата има други планове и след три години на раздяла, те отново се срещат на студената планета Керенза IV и искрите се появяват наново. Аша не е по-различна от Кейди - умна и борбена личност и готова моментално да се притече на помощ. Но не винаги е била такава. След като пристига на Керенза IV, Аша преосмисля възможностите и разбира, че това което е направила не е било редно. Че заради ината си губи един от най-любимите си хора. Рийс е поредният сладур в тази поредица. На пръв поглед с перфектният си перчем и нахакана усмивка, Рийс изглежда като типично момче, но в сърцето си той е онова 16 годишно момче, което иска да предпази хората, които обича. Най-вече Аша. Повторната му среща с нея му отваря очите за някои неща и той разбира, че е време да се опълчи на "БайТек".

И Хана, и Ник не са същите хора от предишната книга. Изправени пред толкова саможертви и загуби на любими хора ги превръщат в по-силни личности. Определено Хана се промени най-много от всички. Вече не бе онова разглезено момиче, чийто най-малък проблем беше да не би гримът ѝ да се размаже. Сега тя трябва да се справи с липсата на баща си, да се погрижи за Ела и бащата на Кейди и да разбере каква точно е връзката ѝ с Ник. А самият Ник също си има проблеми. Най-важният от тях е да се погрижи за братовчедка си, а другият е да покаже на всички, че може да му се има доверие (дори и да не го признава). Обаче той също като Хана, иска да разбере дали са повече от приятели след всичко преживяно. Много се възхищавам на Ела, защото въпреки че бе вързаната за леглото, успяваше да помогне на Кейди и останалите. Успя да направи някаква връзка с КАЗИМ и спечели време на приятелите си. Единственият минус тук беше, че нямаше много моменти с нея - да се покаже как работи на компютъра, как се справя с поредната загуба и мнението и за Айзък Грант.

Кейди и Езра са любимата ми двойка. Сърцето ми се свиваше, докато четях сцените с тях, защото винаги показваха чувствата си без да се притесняват. Бяха преживяли толкова неща заедно, че връзката им бе специална. Ще запомня Кейди със силната си воля. Изправи се пред доста предизвикателства, прости на КАЗИМ и видя стотици хора да умират, а накрая изпълняваше ролята на капитан на "Мао", докато гаджето ѝ рискуваше живота си. Харесвам Езра поради причината, че ни най-малко не се притесняваше да изрази чувствата си пред Кейди и мнението си пред капитан Бол. Досега не съм споменавала КАЗИМ, но вярвам, че е крайно време да кажа няколко думи и за него. След всичко, което направи не очаквах да имам някакви симпатии към него, обаче сгреших. Той се оказва самотен. През всички тези дни преди Кейди, той се е чувствал като единак и това му е тежало. Да, това не го оправдава, но показва, че въпреки всичко има някаква душа и разбира последствията от действията си. 

"Обсидио" е книга, в която героите за пореден път ще се срещнат лице в лице с врага и ще трябва да се борят не само за хората на кораба, но и за онези, останали на Керенза и поробвани в продължение на седем месеца.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.