"Гемина" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Хана е преместена на портална станция в покрайнините на галактиката и това обрича социалния й живот на смърт. Никой не й казва, че това наистина може да я убие.

Хана е глезената дъщеря на капитана на станцията. Ник е член на прословуто престъпно семейство. Докато двамата се борят с всекидневието на борда на най-скучната портална станция в галактиката, Кейди Грант и „Хипатия“ са се насочили точно към „Хиймдал“ с новини за инвазията на Керенза.

Елитен БайТек отряд от убийци нахлува на станцията. Хищни извънземни премахват нейните обитатели един по един. Неизправност в червейната дупка на кораба обрича пространство-времето на унищожение още преди вечеря.

Ще успеят ли Хана и Ник да защитят дома си? Съдбата на всички в „Хипатия“ и вероятно на цялата вселена е в техни ръце.

След като прочетох "Звезден полет" и се влюбих в света, който авторката беше създала реших да прочета още една книга в същия жанр. Лятото на 2016 година прочетох "Илумине" и въпреки че ми допадна не бях готова да продължа с поредицата. Дойде 2017 година и Егмонт така и не издадоха втората книга от поредицата, но преди няколко седмици всички като че ли или препрочитаха "Илумине", или започваха да я четят и се влюбваха в нея. Така че, когато излезе "Гемина" реших, че е крайно време да се взема в ръце и да поправя проблема си със sci-fi и в момента съм влюбена в този жанр.

Първото, което ми хареса в тази книга е че авторите едновременно въвеждат нова и припомнят старата информация - за герои, за места и т.н. Като човек, който е прочел "Илумине" преди близо две години това много ми допадна, защото не трябваше да си препрочитам първата книга, за да си припомням разни детайли, които ми се изплъзваха. Отново в началото ми беше трудно да навляза в ритъмът, който авторите бяха създали, но някъде към 70 страница свикнах с него.

От героите най-голямо впечатление ми направи Хана не защото е главната героиня, а защото я описваха като глезено момиче, а въобще не бе такава. След като превзеха станцията не я чух да се оплаква за глупости. Да оплакваше се, че няма храна и душ, че трябва да лази по тръбите, за да стигне до Ник, но както казах нито един път не я чух да се оплаква например, че си е счупила нокътя или че гримът ѝ се е размазал. А и се оказа, че в онзи така скъп дневник има не само нейни рисунки, но и доста информация, която не веднъж ѝ помогна да се спаси от напечена ситуация.

Не знаех какво да мисля в началото за Ник. Той показваше просташкото си лице, ако мога така да изразя. Но постепенно той показа истинската си същност - тази на подкрепящ приятел, брат и братовчед. И все пак донякъде ми остана непознат, за което се надявам в следващата книга да се промени. Ела е остроумната братовчедка на Ник. Като хакер не веднъж успя да спаси кожите на Хана и Ник. Ела страдаше от някакво заболяване, което не ѝ позволяше да се движи когато и където пожелае (всъщност не съм сигурна дали ѝ е позволено да ходи), затова компютърът се беше превърнал в най-добрият ѝ приятел след Ник.

Има и още много други герои, за които искам да говоря, но ревюто ми ще стане прекалено дълго. Искам да спомена колко бях щастлива, когато Кейди и Езрасе появиха, защото ги обожавам. Книгата е удовлетворено продължение на "Илумине".
Ревю на първа книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар