"Кулата на зората" от Сара Дж. Маас

Каол Уестфол и Несрин Фалик пристигат в процъфтяващия град Антика, за да изковат съюз с Великия хаган на Южния континент, чиито огромни армии са последната надежда на Ерилея. Но освен това имат и друга почти безнадеждна мисия – да открият лечител от легендарната Торе Сесме, който да излекува Каол от раните, получени в Рифтхол.

След като е преживяла нечувани жестокости като дете, Ирен Тауърс не гори от желание да помогне на младия лорд от Адарлан, камо ли – да го излекува. И все пак, тя е дала дума да помага на нуждаещите се и не смята да я престъпва. Но лорд Уестфол носи тъмнина от миналото си, която, както Ирен скоро разбира, може да погуби и двама им.

А дълбоко в сенките на далечните планини, където митични воини кръжат в небето със своите руки, се намират дълго чаканите отговори. Отговори, в които се крие шансът за оцеляване – или всеобщата гибел.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди пет години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. Доста от читателите се чудят дали трябва да прочетат „Кулата на зората“ преди „Кралство на пепелта“. Определено! Книгата съдържа толкова много информация за Валгите и тяхната история. Разбира се как Ераван и братята му пристигат на този континент. Дори се засяга темата за Майев и Силба.

Каол Уестфол не може да ходи. Не си чувства краката. Единствената му възможност са лечителките от Торе Сесме. Заедно с това трябва да убеди хагана на Южния континент да се включи във войната. И двете задачи са трудни, но капитан Уестфол знае как да се справи с тях или поне така изглежда. Когато прочетох за първи път поредицата, определено отношенията ми с Каол между „Кралица на сенките“ и „Кулата на зората“ бяха обтегнати. Този път нещата бяха различни. Напълно го разбирах защо се държи с Елин и с останалите по-войнствено. Смятам, че това се дължи на знанието ми за вътрешните му борби, които се описват в книгата. Каол не е лош човек. Просто мъж, който е загубил част от убежденията си и не знае как да открие пътя. Беше изгубил Селена и нейната обич, беше оставил Дориан да се бие с баща си, за да може той да избяга, подвеждаше Несрин, а самият той не знаеше какво да прави с живота си. Но намери начин и сили да се бори с вътрешните си демони. Откри отново любовта и този път направи всичко по силите си, за да я задържи.

Не харесах толкова много Несрин Фалик в „Кралица на сенките“. Обаче тук я видях в нова светлина. Хората от Южния континент я познават като Стрелата на Неит. Несрин не е толкова добра с думите, но бе невероятна с лъка. И Сартак - един от наследниците на хагана, се влюби в тази Несрин, която опознах и заобичах. Чрез тях двамата се показва още една част от континента - тази на планините Таван, където се намират лагерите на рукините. Срещата им с ужасяващите паяци каранкуи разкрива доста интересна информация за Кралицата на Валгите, към която няма да останете безразлични.

Ирен Тауърс ме впечатли. Още от „Острието на асасина“ знаех, че е смела, но не очаквах да бъде толкова борбена личност. Тя, също като Каол, намери сили да се бори с вътрешните си демони, дори обикна един адарлански син. С проницателният си ум, успя да разгадае доста загадки. Ирен бе загубила майка си заради краля на Адарлан, но успя да се примири. След толкова години намери покой, защото, благодарение на Каол, разбра истината за действията на бащата на Дориан. За мен тя е смела не само защото въпреки страха се изправи срещу всичко, но и защото намери сили да прости на хората, съсипали живота ѝ. Помогна и на Каол както с дарбата си, така и с думите си. Точно така ще я запомня. Връзката между нея и Каол не беше прибързана. Двамата правеха бавни, но уверени крачки един към друг и позволиха на читателя да свикне с мисълта за тях двамата като едно цяло. Нещо нормално. Очаквано.

Не веднъж съм казвала, че във всяка нова книга трябва да се появяват и нови герои, защото така поредицата ще загуби своя чар и още нещо. Явно и Сара мисли така, защото тук се запознах с толкова много нови герои, че все още свиквам с необичайните им имена. Всеки различен от другия, но ако те се запознаят с Елин и нейните приятели определено всеки ще си намери ново другарче за приключения. Огромно впечатление ми направи подробното описание на Южния континент. Нито за миг не ми доскуча докато четях за този нов и невероятен свят. Всичко толкова различно от Северния континент - като започнем от хората и стигнем до божествата, които почитат.

Сара Дж. Маас отново се доказа като невероятна писателка. За пореден път ме омая с чудесния си стил на писане, с описанията и с историите, които разказва. Препоръчвам книгата не защото е наложителна да я прочетете, а защото е интересна и увлекателна. А и не ви ли е интересно да разберете какво прави Каол, докато Елин и Роуан събират армия срещу врага?

Редактирано: октомври 2023г.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на трета книга - тук.

Ревю на четвърта книга - тук.

Ревю на пета книга - тук.

Ревю на "Острието на асасина" - тук.