„Коледа на гара „Орфейна“ от Катерина Чобанова

Една непредвидена зимна виелица ще осуети всички планове за предстоящите празници. Случайно или не, Калина и Рая пристигат на гара „Орфейна“ – малка гара, скрита в полите на Родопите, на която се случват чудати неща... Легендата разказва, че името си получава от тайнствена среброкоса жена и бродещия с нея вълк – пазители на тайната, която Орфей е нарушил. Ала легендите за гарата съвсем не свършват дотук.

Докато очакват Коледното чудо, малкото момиче и младата жена ще открият по нещо за себе си – забравен спомен, стаена болка, нови приятели и неочаквана любов.

Какво е най-хубавото и най-лошото, което може да ти се случи, ако си принуден да прекараш Коледа на гарата?

С дебютната си книга авторката Катерина Чобанова успява да пресъздаде надеждата, която всеки у нас носи и която трепти най-силно, когато сме заобиколени от правилните хора.

Представете си, че се качвате във влака без определена спирка и слизате на последната, оповестена от кондуктора. Отвъд желязната врата ви посрещат заснежени планински върхове. Без да го осъзнавате, стъпвате върху древна земя, където според легендите дошла среброкоса жена със своя вълк и, докато предяла нишките на съдбата, изрекла, че именно тук ще се издигне гара „Орфейна“ - забравена спирка високо в планината, обвита в митове и шепот от миналото. Несигурни накъде да поемете, пристъпвате към малката топла стая на пазача. Там неочаквано се оказвате сред непознати съдби и споделени истории, а навън снежинките продължават да се сипят тихо и неумолимо, превръщайки времето в нещо второстепенно.

Първите страници на романа внасят именно тази магическа обстановка. Препрочитах няколко пъти описанията, защото истински ме впечатли колко реалистични бяха. Още тогава се оформи усещането за място, което съществува на границата между действителното и приказното. Подготвих се за уютна история за надеждата, която всеки от нас носи в себе си и която се проявява най-ясно в моменти на споделеност и близост. Всъщност точно това обещава анотацията, а корицата подсказва и наличието на любовна нишка. Не мога да кажа, че тези елементи липсват в „Коледа на гара „Орфейна“, но почти не им обърнах внимание, тъй като усещането за пренасищане постепенно измести първоначалното ми вълнение.

Постепенно обаче тази идилия започна да ми идва в повече. Страница след страница всичко беше толкова съвършено коледно, че вместо да ме стопля, започна да ме уморява. Оставям настрана разговорите между възрастните герои, но образът на Рая ми се стори най-нереалистичен - десетгодишно дете, което мисли и говори по този начин, може да съществува единствено в приказка. Нейните реакции и мисли често звучаха прекалено зряло, сякаш преживяванията ѝ се простираха извън възможностите на едно дете, което би трябвало да се движи и чувства по естествен начин. Илия, от своя страна, постоянно изливаше философски прозрения, които повече забавяха ритъма на историята, отколкото да ѝ придава дълбочина. Чувствах неговите разсъждения претрупани и натрапчиви, които ме разсейваха от сюжета.

„Коледа на гара „Орфейна“ е добър пример за това как прекаляването може да обезсмисли иначе добра идея. Романът имаше потенциала да бъде сладка и уютна коледна история за загубата и намирането, но пренасищането с идеали и поучителност го задушава. Вероятно книгата би се харесала на дете, което търси приказка за лека нощ. Читател, който очаква по-реалистична, фина доза коледна магия, по-скоро ще остане разочарован.