„Добри духове“ от Б. К. Борисън

Той е призрак на отминалите Коледи. Тя не е точно Скрудж.

Тази година призракът на отминалите Коледи Нолан Калахан възнамерява да витае по празниците като всеки друг път – да влезе, да си свърши работата и да се върне към иначе безцелното си съществуване като призрак, който очаква отвъдния живот. Но когато се запознава с Хариет Йорк, най-сладката задача, която някога е имал, внезапно започва да желае бъдеще.

Хариет Йорк няма представа защо я преследва призрак. Тя е добър човек. Или поне се опитва да бъде. Винаги се стреми да угажда на всички и прави това, което се очаква от нея. Когато обаче с Нолан започват да разглеждат миналото ѝ, откриват, че нещо ги свързва и че за преминаването нататък е необходимо повече. Крайният срок е Бъдни вечер и бързо наближава.

Дали ще намерят ключа към бъдещето в своето минало? Или ще останат в настоящето, отдадени на неочакваната си пламенна връзка?

Какво ще направите ако в една декемврийска нощ пред вас се появи мъж, представящ се за дух на отминалите Коледи и ви сподели, че щом присъства в дома ви, сигурно сте лош човек? За целта трябва да се върнете в спомените си и да разберете каква е причината. Със сигурност няма да повярвате. Ще поискате доказателство за магията. Но пък всичко това е препоставка за по-забаван и интересна история от типичните сладникави коледни сюжети.

Настъпили първи декември официално най-любимият период на Хариет от годината започва. Къщата ѝ е претъпкана с коледна украса, носи разнообразни коледни пижами и във всеки джоб на дрехите ѝ се крият захарни бастунчета. Целият блясък, топлина и уют на празника отразяват нейния характер. Още от малка Хариет се бори с тесногръдието и емоционалната дистанция на родителите си, които я игнорират и се отнасят към нея така, сякаш чувствата ѝ нямат значение. Това я е научило да се старае прекалено, да бъде удобна и да търси одобрение, което така и не идва. Разговорите и разходките из миналото с призрака Нолан я връщат към ключови спомени - болезнени, но нужни - които постепенно ѝ помагат да осъзнае, че е крайно време да спре с опитите да се вписва в семейство, което не я вижда истински, и да се променя, за да удовлетвори майка си. Вместо това Хариет започва да разбира, че празничният уют, който толкова ревностно пази, е и нейното право - нещо, което заслужава без да се доказва.

Очаква се Нолан, като призрак, да не изпитва съмнения, страх и неувереност. И именно като един уверен, дързък и упорит мъж се представя на Хариет. Той я възприема като поредна задача, с която трябва да се справи за няколко дни и да я предаде на следващия призрак. Под тази привидна дистанция обаче се крие човек, който много бързо започва да се привързва. Хариет успява да стопли сърцето му по начин, който не е очаквал и постепенно Нолан разкрива своята по-мека, любвеобилна и силно защитническа страна. Той е внимателен, търпелив и искрено загрижен, дори когато не го изразява с думи. Осъзнавам, че няма много мъже, които да прекарват свободното си време в плетене на дрехи, четене на книги и грижи за котките, но именно тези детайли го правят толкова очарователен и различен. Нолан ме спечели именно със своето разбиране, съобразителност и способността да бъде до някого тихо и истински.

Много често за мен един от минусите на любовните романи е прекалено бързото развитие на любовните взаимоотношения между героите. В случая е важно да се има предвид, че от запознанството им до епилога на романа е изминал почти месец - период, който по принцип бих определила като нереалистичен за осъзнаване колко значим може да бъде отсрещният човек. И въпреки това, изненадващо дори за самата мен, този факт изобщо не ми попречи да се насладя на сюжета. Причината е, че връзката между Хариет и Нолан се развива не толкова чрез големи жестове, колкото чрез споделени моменти, разговори и взаимна подкрепа. Хареса ми как те постепенно започнаха да се виждат такива, каквито са, и да си помагат там, където сами не успяват.

„Добри духове“ се фокусира върху това как героите израстват и се лекуват емоционално. Това е книга за малките моменти, за спомените и хората, които остават с нас и ни помагат да преодолеем страха и несигурността. Именно приемането на себе си и позволяването да бъдеш обичан направи историята толкова въздействаща за мен. Вместо да предлага повърхностна романтика, романът залага на близостта, на усещането за дом и на идеята, че понякога най-важните промени се случват тихо.