„Трето царство“ от Костадина Костова

Годината е 1893. В младата българска столица си дават среща модни фризури и шопски носии, пищни балове и жалки предателства, непостоянният нрав на Фердинанд и желязната ръка на Стамболов. София е дом на контрасти и страсти. Сред калните улички просветват първите фенери по „Регентска“ и осветяват лъкатушните пътеки на четири човешки съдби. Четирима герои с живот, изтъкан от илюзии, побрали в себе си целия свят.

С майсторски изплетен сюжет, стъпил на солидни исторически факти, и изключителен стил, който препраща към големите имена в класическата литература, „Трето царство“ отваря вратите към най-бурната, най-романтична и най-напредничава част от българската история. Костадина Костова кани читателя в княжеския дворец и наред с блясъка и хаоса на младата държава му разкрива невидимите пулсации, които хранят сърцето с меда и горчилката на любовта, свободата, дълга и честта.

Една от големите ми страсти е историята - не само българската, но като цяло европейската. Обичам, когато започна някой роман, развиващ се в даден период и включващ исторически личности, да се поразровя в интернет и да прочета допълнителна информация. Така че паралелно на развиващия се сюжет, четях за княз Фердинанд, Стамболов и стара София.

Костадина Костова много умело обрисува атмосферата на столицата през 1893г. - улиците още помнят стъпките на Освобождението, но вече се чува ехото на европейската мода. Княз Фердинанд, милеещ за Виена, превръща Двореца в сцена на пищни балове, а в самата София започват да се строят аристократични сгради. Същевременно шопите продължават да живеят в къщи с чардаци и да пият турско кафе. Европейската изисканост и ориенталското наследство съществуват едновременно, пораждайки усещане за постоянно колебание и търсене на собствен път. Именно този контраст, подхождащ толкова добре на балканския ни дух, става фон, на който се развиват личностите истории на главните герои.

Ще започна с дамите и най-вече с Яница, която впечатлява с директността и хладнокръвието си. Изпитвам най-силни симпатии именно към нея, защото въпреки студенината и горделивата си осанка, които демонстрира сред хората, тя цени дома и семейството и винаги е опора на съпруга си. Умее едновременно да организира увлекателни банкети и да води хора̀та с еднаква страст и внимание. Със своята находчивост, интелигентност и наблюдателност Яница е перфектната фигура за навигация в сложния свят на столичния живот, умеейки да балансира между социалните очаквания и личните си убеждения. Вера се лута между собствените си желания и тези на семейството си. След дълги години, прекарани в царска Русия, се завръща обратно в България, за да се омъжи. Баща ѝ вече се е превърнал в заможен бизнесмен и ще ѝ намери най-подходящия жених. Младата Вера притежава остър език, силно любопитство и приключенски дух. Порасналата Вера обаче ми се стори безлична и загубила блясъка си.

Страхил може да е от скромен произход, но пламенно се бори за възгледите си. Постепенно ме спечели на своя страна с отдадеността си към любимите хора и държанието му към любимата жена. С Гавраил пък стана точно обратното - в началото много го харесах заради чувството му за дълг. Отдава се на идеалите си за свободна и независима България, като през годините бавно се изкачва по стълбицата на военната йерархия. Непоколебимите му принципи и безусловна лоялност го издиган в ранг на капитан от Лейбгвардейския конен ескадрон. След повторната поява на Вера в живота му обаче Гавраил забравя моралните си убеждения и започва да се държи лекомислено, наранявайки жената, която го обича.

Ако търсите роман, вдъхновен от българската история, който умело преплита реални исторически личности с художествена измислица и поднася разказа си увлекателно и с размах, „Трето царство“ със сигурност ще ви донесе истинско читателско удоволствие.