Кръвта на Мер Бароу е червена – червена като на простолюдието. Но уменията ѝ да подчинява електричеството са я превърнали в смъртоносно оръжие, което сребърнокръвният елит иска да впрегне в своите цели.
Кралската фамилия я обявява за измамница, за лъжа. Отрича самата мисъл, че червената и сребърната кръв могат да бъдат равни. Но докато бяга от двореца, Мер открива разтърсваща истина – тя не е единствената от вида си. Мер започва да набира малка войска от други червенокръвни със специални способности, за да ги поведе срещу тираничните им господари.
Това се оказва трънлив път. Трудно ѝ е да избегне опасността да се превърне в същото чудовище като тези, които се опитва да срази. С всеки следващ спасен от кръвожадния взор на новия крал властта на Мер се затвърждава – ала положението ѝ става все по-нестабилно. Дали тежестта на животите, пожертвани в името на бунта, ще я смаже? Или коварството и предателствата са направили сърцето ѝ неподвластно на разкаяние?

Най-после завърших тази книга. Винаги се оправдавам с едно и също нещо, ако ме попитат защо съм я чела толкова дълго време:- "Имам много книги за четене". Но този път не е това. Истината е че тази книга беше по-малко интересна отколкото първата. Първите сто страници направо умирах. След това действието се забърза и ми стана по-приятна за четене, но тези 100 страници направо ме убиха. За мен Мер се промени коренно. Не мога да определя дали за добро или лошо. Да, имаше моменти, в които се правеше на лидер, но в други моменти я виждахме като самотно момиче, което просто иска да върне времето на зад и да си беше останала вкъщи в онзази съдбоносна нощ. Виждаме и Фарли в една нова светлина. Много се чудех, защо държанието на Фарли е такова, но тук вече разбираме истината за нея.

Шейд е вторият ми любим мъжки персонаж. Каквото и да стане той винаги беше до Мер и никога не я съдеше. Помагаше на всеки, който се нуждаеше от помощ. И аз искам такъв брат. И това, че СПОЙЛЕР *умря* ме съсипа както Фарли и Мер. Фарли не трябваше така да напада Мер, но какво да се прави - изблик на нерви и съкрушение.

Кал е любимият ми мъжки персонаж. Баща му умря, брат му го предаде, почти целият му народ го мрази и той остана силен. Не се поколеба за нито един миг. Той за мен е най-силният персонаж в книгата. Докато всички други са израснали с майки до себе си, при него не е било така. Майка му е била убита от жена, която е искала власт и сила.

Килорн от друга страна ми е антипатичен. Може би просто поведението му, което показваше, че не му пука въобще, а от вътре умираше от страх или по по-простата причина, че откакто започна войната той не беше до Мер в някои важни за нея моменти. А това да си бесен на някой, най-вече на най-добрият си приятел, че не изпитва същите чувства, които изпитваш ти към него е абсолютно глупаво. Той представяли си какво е на Мер? Да чуеш, че най-добрият ти приятел те обича, по онзи начин.

Исках Гиза да се включи малко повече тук. Да помогне с нещо на героите ни. Към останалите братя на Мер изпитвам смесени чувства. Нито ги мразя, нито ги обичам. Дано в следващата книга, авторката ни ги представи по-обстойно, за да ги опозная по-добре.

Краят не го очаквах. Просто всички тези нейни обещания към себе си, че няма да ги остави сами и т.н., бяха на празно. Но я разбирам отиде при врага, който мрази от дъното на душата си, за да остави хората, които обича най-много на света.
Много бих искала да видя в следващата книга повече романтика. Просто по-често да има целувки между героите и т.н. Със сигурност знам, че накрая Мер и Кал ще се съберат. Няма значение какво ще стане. Ще разберат, че си липсват един на друг и ще си простят глупавите грешки, които са направили.

Книгата наистина е интересна, няма значение, че в началото е малко скучна. Виктория Айвярд ми потапя в едни сват, където най-много страдат децата и обикновените хора.

Прекрасно, известно семейство.Частен остров.Интелигентно, наранено момиче;страстно момче със собствено мнение.Група от четирима приятели - Лъжците, чието приятелство предизвиква разрушения.Революция. Инцидент. Тайна.Лъжи след лъжи.Истинска любов.Истина.Книга, която си заслужава да прочетете. И ако някой ви попита как свършва - ИЗЛЪЖЕТЕ.

За първи път плаках на книга. Случвало ми се е в някой емоционален момент в дадена книга да ми се насълзят очите, но нищо повече. Но в края на "Ние, лъжците" заплаках. Тъй като аз съм емоционален човек всичко крайно емоционално ме разплаква. Други може би не са се разплакали. Как ще приемете края на книгата е до човека.

Книгата се оказа доста интересна (за мен). Всички тези тайни ми допаднаха. Много мои приятели ми казваха, че оригиналното заглавие по-подхожда, отколкото българското и като прочетох книгата съм съгласна с тях. Когато ми казаха, че краят е бил зашеметяващ, мислех че е някой хубав край. Например: "И заживели щастливо", но това, което стана не го очаквах изобщо. Настроението ми премина на 180 градуса.

Сюжета се върти около семейство Синклер или по-скоро Каденс Синклер, накратко Кади. Всяка година дядо ѝ кара цялата фамилия да се събират на частният им остров "Бийчуд". А фамилията им се състои от баба ѝ и дядо ѝ, двете ѝ лели със съпрузите си и децата си и тя с майка си и баща си. По някаква причина всичките дъщери са разведени.

Тя, братовчедка ѝ Мирън, братовчед им Джони и приятелят им Гат са на една и съща възраст и затова са постоянно заедно, когато са на острова. Всяко лято е пълно със забави, до лято петнадесет. Става инцидент и Кади има амнезия. Не може да си спомни какво е станало през лято петнадесет. С тежки усилия, когато отиват на Бийчуд, Кади сама успява да разбере истината, защото никой не иска да ѝ каже. А когато разбира, какво е станало и тя самата решава, че по-добре е да не знаела. И всички моменти, на които сме се питали "защо" се разгадават. За това тази книга трябва да се прочете два пъти. Така тези моменти вече ще имат смисъл за нас.

Настъпи времето да бъде избрана победителката.

Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 - Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.

Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов - Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече...

За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.

Серафина, Нийла, Линг, Ава, Бека и Астрид, шест русалки от царства, разпръснати по морета и океани, са призовани от водачката на речните вещици да научат невероятна истина: русалките са директни наследнички на могъщите магове, управлявали Серафина, Нийла, Линг, Ава, Бека и Астрид, шест русалки от царства, разпръснати по морета и океани, са призовани от водачката на речните вещици да научат невероятна истина: русалките са директни наследнички на могъщите магове, управлявали изчезналата империя Атлантида. Древното зло, унищожило я преди хилядолетия, оживява отново и единствено те могат да го победят. За целта трябва да намерят вълшебните талисмани, принадлежали на великите магове.

Богата на магия и митология, приключения и опасности, романтика и приятелство и теми, както класически, така и съвременни, В МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ, първата книга от „Сага за вода и огън“, е епична приказка, толкова обширна, загадъчна и изкусителна, колкото е и самото море.