Дълбоко в океана, в свят не толкова различен от нашия, живеят морските хора. Тяхното общество се разпростира през морета и води по цялото земно кълбо…
Серафина, русалка от Средиземно море, се събужда в сутринта на годежа си. Най-голямата й тревога би трябвало да е да спечели любовта на красивия принц Махди. Въпреки това Сера е преследвана от странни сънища, предсказващи завръщането на древно зло. Мрачните й предчувствия се потвърждават, когато стрелата на наемен убиец отравя майка й. Сега Серафина трябва да се впусне в търсене на господаря на убиеца и да предотврати война между морските народи.
Водена единствено от призрачните си сънища, Сера търси пет други русалки, разпръснати по шестте морета. Заедно те ще създадат неразрушима сестринска връзка и ще разкрият конспирация, заплашваща съществуването на света им.
Вярно, че историята е за деца 10+, но моята братовчедка много говореше за нея и реших да я прочета. Наистина книгата е хубава. За мен няма значение на колко години си. Важното е дали ще ти хареса книгата. Не се срамувах да я чета, а и не би трябвало.
Действието се развива в морето. Малко преди годежа на Серафина, по време на него и след това. Честно когато разбрах, че Серафина и най-добрата ѝ приятелка Нийла, братовчедка на Махди, трябва да бягат от убийците си не се зарадвах много, но после започнаха приключенията. Много харесах Сера. Едновременна бойна и смела, в други моменти – емоционална. Например, когато отиде при майка си след стрелбата. Когато видя Махди за първи път след две години от последното им виждане. Нийла също не е за изпускане. Тя е онова момиче, във всяка книга, която се интересува от модата. Хареса ми това, че по време на тяхното пътешествие, което крайната точка беше Баба Вража. По пътя те се променят и от женствените принцеси не остава и следа. Те заякват заради многото плуване, мисля повече преди да действат. По пътя те срещат Линг – една от избраните. Първоначално Нийла не я харесва, но в последствие стават добри приятелки. Към краят на пътуването срещат още две от избраните – Ава и Бека, а когато стигат в кабинета на Баба Вража, Сера се запознава и с последното момиче от избраните – Астрид. Тя е дъщеря на съседният крал на Мероу. Серафина смята, че точно бащата на Астрид е пратил да убият майка ѝ.
В книгата има леки тайни и това беше интересното, а когато стигнаха с разказа за Атлантида и шест управляващи можех съвсем да кажа, че ще прочета и следващата книга.
„Дъще на Мероу, намери петте.
Смели са те, надежда на нашето море.
Една със сърце, което носи светлината.
Една, която вижда бъдещето на нещата.
Една, която още няма вяра,
затуй не може инак, освен да заблуждава.
Една с дух силен, непреклонен,
една, що пее песните на света подводен.
Заедно намерете талисманите
на шестимата царували,
скрити под водите на океаните,
щом мракът и светлината се налудували.“
Със радост ще прочета и следващата книга, за да разбера, къде ще отидат след като излязат през огледалото при Баба Вража.
Действието се развива в морето. Малко преди годежа на Серафина, по време на него и след това. Честно когато разбрах, че Серафина и най-добрата ѝ приятелка Нийла, братовчедка на Махди, трябва да бягат от убийците си не се зарадвах много, но после започнаха приключенията. Много харесах Сера. Едновременна бойна и смела, в други моменти – емоционална. Например, когато отиде при майка си след стрелбата. Когато видя Махди за първи път след две години от последното им виждане. Нийла също не е за изпускане. Тя е онова момиче, във всяка книга, която се интересува от модата. Хареса ми това, че по време на тяхното пътешествие, което крайната точка беше Баба Вража. По пътя те се променят и от женствените принцеси не остава и следа. Те заякват заради многото плуване, мисля повече преди да действат. По пътя те срещат Линг – една от избраните. Първоначално Нийла не я харесва, но в последствие стават добри приятелки. Към краят на пътуването срещат още две от избраните – Ава и Бека, а когато стигат в кабинета на Баба Вража, Сера се запознава и с последното момиче от избраните – Астрид. Тя е дъщеря на съседният крал на Мероу. Серафина смята, че точно бащата на Астрид е пратил да убият майка ѝ.
В книгата има леки тайни и това беше интересното, а когато стигнаха с разказа за Атлантида и шест управляващи можех съвсем да кажа, че ще прочета и следващата книга.
„Дъще на Мероу, намери петте.
Смели са те, надежда на нашето море.
Една със сърце, което носи светлината.
Една, която вижда бъдещето на нещата.
Една, която още няма вяра,
затуй не може инак, освен да заблуждава.
Една с дух силен, непреклонен,
една, що пее песните на света подводен.
Заедно намерете талисманите
на шестимата царували,
скрити под водите на океаните,
щом мракът и светлината се налудували.“
Със радост ще прочета и следващата книга, за да разбера, къде ще отидат след като излязат през огледалото при Баба Вража.
0 коментара:
Публикуване на коментар