Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.
Книгата е невероятна! В книгата виждаме една порутена Америка и деца, които нямат избор. Точно такава е ѝ Руби.
На десетият ѝ рожден ден става инцидент и родителите ѝ не си я спомнят. Така тя се озовава в лагер за децата, които са оживели или за "специалните" деца. Но на шестнадесетият ѝ рожден ден тя бяга с помощ. И докато си мисли, че тази помощ ще ѝ помогне, става точно обратното - тя бяга от тях. Така тя се среща с още трима души, които по-късно може да ги нарече приятели. Лиъм, Дунди и Зу - невероятни деца с невероятни дарби...
Книгата наистина ми хареса. Не само до невероятните описания на писателката, а и за невероятните действия, които ставаха в книгата. В един момент мисля, че всичко ще се оправи, а в другият, че по-зле няма накъде. Героите бяха описани добре, а това че научих цялата им история ме накара да ги заобичам още повече.
Дунди е от онези типове, които ти оставят първо лошо впечатление, но после те карат да им се доверяваш и да ги заобичаш. В тази книга беше Дунди.
Лиъм го заобичах още при запознанството ми с него. Винаги мислеше първо за приятелите си, после за него. Беше преживял наистина много, но не колкото Руби.
Зу беше най-малката от тях, но може би в същото време и най-умната. Вярно, че не говореше, но можех да я разбера. Тя също беше преживяла невероятен стрес, а това което са направили родителите ѝ е нечувано.
Истината е, че много се дърпах да прочета тази книга, но щом я завърших с радост мога да заявя, че книгата не беше това, което очаквах и се радвам за това. Винаги съм искала да видя как ще бъде Америка с толкова малко хора и в тази книга видях точно това.
Всички, които още се чудят дали да я прочетат - направете го! Няма да съжалявате. Само още нещо ще кажа - финалът. Когато разбрах какво прави Руби всъщност онемях. Все още не мога да разбера, защо го направи, но се надявам, че в следващата книга това да се оправи.
0 коментара:
Публикуване на коментар