Винаги се наслаждавам на книги, които са вдъхновени от българската митология. И „Приказка за Долната земя“ не е изключение. А какво по-хубаво от история за момче, което трябва да прекара лятната ваканция при баба си в забутано селце?

Като малка аз също прекарвах по някоя и друга седмица на село и въпреки че тогава не исках да ходя при баба и дядо, сега с удоволствие бих се наслаждавала на тишината и спокойствието. Разбира се, в моето село не живеят същества като караконджул, орисници, плътеници, добри вещици и всякакви други долноземци. И определено не прекарвах дните си в разговори с дъщерята и внучката на Баба Яга, отгатване на гатанки в езерен дворец и борба с Мрака.

Алекс е най-обикновено тринадесетгодишно момче, което иска лятната ваканция да е изпълнена с видеоигри и гледане на телевизия. Плановете му обаче се променени и родителите му го изпращат при баба му. И още с подминаването на табелката на село Вратня става ясно, че лятото ще бъде необикновено. Запознавайки се с близначките Ана и Яна, които въпреки еднаквия си лик са различни по характер и хобита, Алекс се впуска в тайните на чудноватото село с постоянно чезнещи и появяващи се улички и сгради, гора, изпълнена с митични създания, и баба, която крие своето минало. Нямаше как да не харесам младите герои, които, въпреки крехката си възраст, решават да се изправят пред Мрак и да спасят Горната земя. А докато го правят, се научават на храброст, доброта и прозорливост.

Истински се насладих на книгата. Авторката успя да ме пренесе във Вратня с цялата му странност и вълшебност както с описанията, така и с илюстрациите на Мира Мирославова. Затова я препоръчвам на малки и големи читатели, които искат да прочетат история, вдъхновена от българския фолклор. История, изпълнена с приключения, приятелство и добри дела. 

„Разбити сърца“ е история за момиче, което от малко се е научило да разчита само на себе си. Никой не се грижи за нея, никой не се интересува от нея, никой не е ходел на волейболните ѝ мачове. Докато не се появява едно момче.

Съдбата не е била благосклонна към Бея. Тя обаче има силна воля и това ѝ позволя да не се откаже от целите си. Характерът ѝ определено е доизграден от трудното ѝ минало - нетолкова заинтересован баща и зависима от наркотиците майка, заради която живеят в нищета. Всичко, което е постигнала, дължи единствено на себе си. Трудно ѝ е да се довери и осланя на някой друг. Постепенно в „Разбити сърца“ Бея събира парченцата от нещастния си живот и превъзмогва терзанията си, благодарение на новите си приятели и сплотеното семейството, което не е очаквала да получи. 

Съдбата не е била благосклонна и към Самсон. Неговият живот също не е бил изпълнен с хубави моменти. Първоначално е представен като богато хлапе, забулено в мистерии. И със сигурност крие доста неща. Самсон е борбена личност, а когато среща Бея е готов на всичко, за да може тя да изживее пълноценно живота си. Харесах тяхната връзка. Да, може и да се градеше на няколко премълчани истини и лъжи, но затова пък суровият им живот ги бе сближил дотолкова, че да не се поколебаят да се борят един за друг.

Исках да прочета книга на Колийн Хувър, която да засяга тийнейджърите и техните проблеми. Само че Хувър нямаше да е Хувър, ако не вплете сериозни теми в творбата си и аз не я приключа с насълзени очи, но с усмивка на устата. „Разбити сърца“ е книга за разбитите хора, които успяват да излязат от тъмнината и да намерят щастието, за което биха направили всичко, за да не го загубят. 

Време ме е да се върна към едно от любимите ми книжни семейства - Бриджъртън. В тази втора част ще ви представя останалите четирима Бриджъртън, а именно Елоиз, Франческа, Хайъсинт и Грегъри. Общата ми оценка за романите е положителна и ако не броим няколкото минуса, ми беше много приятно отново да се потопя сред висшето общество на Регентския период на Великобритания.

Истинската причина да се запозная с книжното семейство Бриджъртън е самата Елоиз. Исках да науча кой ще спечели сърцето ѝ дотолкова, че да приеме да се омъжи за него. И ето, че „На сър Филип, с любов“ насочва вниманието на читателя към Елоиз, която обича да си вре носа в чуждите работи и да се препира с роднините си. Разбира се, всичко това прави от добри подбуди. А когато си науми нещо, никой не може да я спре. Така тя се озовава насред провинцията на Англия готова да се запознае с мъжа, с когото от цяла година си разменя писма. И ако всичко върви по план, Елоиз може и да стане лейди Крейн. Само че сър Филип не е това, което тя си е представяла. Въпреки че го бива в писането, думите в разговор му убягват. Най-вече когато красива жена изненадващо се появи в дома му. Може и да е по-стеснителен, но е мил, почтен, загрижен и готов на всичко за децата си. И Елоиз разбира, че е щастлива с него в провинциалното имение. Действието в книгата на моменти ми вървеше бавно, но затова пък се наслаждавах на забавните моменти.

Една от любимите ми книги от поредицата е „Очарователен негодник“ най-вече заради двамата главни герои и тяхната история, която започва със силно приятелство и завършва със също толкова силно влюбване. Франческа обича с цялото си сърце своето семейство, но в същото време няма нищо против да стои отстрани и да наблюдава. Може да е по-сдържана и внимателно да подбира думите си, но е и забавна, умна и саркастична. Майкъл се влюбва във Франчеса в момента, в който я среща, но е принуден да крие чувстата си. И се справя добре с криенето - сред висшето общество е известен като голям чаровник, флиртаджия и женкар. Истината обаче е, че само една жена притежава сърцето му. Няма да си кривя душата, страшно много харесах Майкъл, защото не е само истински джентълмен, но и е очарователен, остроумен и шеговит. И Франи, и Майкъл имат своите страхове и терзания. Франческа не иска да наруши обещанията си към Джон, а пък Майкъл не е готов да открадне поредното нещо от мъртвия си братовчед. Само че и двамата грешат, защото Джон би искал да бъдат щастливи.

„Заради неговата целувка“ е още една книга от поредицата, която ми хареса повече от очакваното. Историята бе приятна, забавна и без излишна драма, а главните герои с техните характери се превърнаха в едни от любимите ми Бриджъртън. Хайъсинт, като най-малкото дете в семейството, си е извоювала правото мнението ѝ да бъде чуто и зачитано. Тя е умна, дръзка и пряма. Затова и толкова добре се разбира с лейди Данбъри, която на свой ред не се притеснява да каже истината дори и на някой по-височайш. Но именно защото Хайъсинт се чувства толкова добре в кожата си и казва това, което мисли, много мъже се отказва от идеята за брак с нея. До поява на внука на лейди Данбъри. Гарет не е някакъв мекушав, разглезен и безотговорен мъж. Въпреки репутацията, която му се носи, той има добро сърце и ще направи всичко за хората, които истински обича. Покрай превода на италиански дневник двамата се опознават и се влюбват. Допадна ми, че Гарет не използва чара си, за да примами Хайъсинт да се омъжи за него заради проблемите си, а ѝ предложи брак, защото я харесваше и му бе приятно в компанията ѝ.

Този абзац е предназначен за „На път за олтара“, проследяваща любовната история на Грегъри. За съжаление, все още не съм я прочела и се надявам скоро да стигна до тази книга. И когато го направя, ще пренапиша абзаца и ще ви разкажа повече за Грегъри и Луси. 

По традиция през февруари качвам ревюта на любовни романи, за да почета месеца на любовта. Реших първото ревю да е на поредица от автор, който не очаквах да ми допадне. Като цяло книгите ми харесаха. Всяка от тях си има положителни и отрицателни страни, но истински им се наслаждавах и разпусках в тяхната компания. 

Започвам с „Порочна любов“, която ни запознава с винаги усмихната Ейва, която вижда доброто у всеки въпреки трагедията в детството си. В някои отношения се припознах в Ейва като например любовта към фотографията. Радвам се, че авторката не я описала като поредното наивно момиче, което се заплита в чувствата си към някого и светът ѝ започва да се върти около него. От друга страна, не успях да изградя някаква връзка с Алекс. Прекалено студен и безчувствен ми се стори през по-голямата част на книгата. Признавам, че ми допадна (донякъде) покровителството му над Ейва и как бе готов на всичко за нея, но дотук. Разбирам, че и той има травмиращи детски спомени, но ми дойде в повече студеното му държание, прякорите в спалнята и драмата в края на романа, защото го бе страх да признае чувствата си.

Нямах търпение да продължа с „Порочни игри“, защото още от първата книга си личеше химията между Бриджит и Рийс. Бриджит никога не е искала да стане кралица, но абдикацията на брат ѝ променя живота ѝ. Тя се притеснява дали ще е добър владетел, но всеки, близък до нея, вижда колко земна, състрадателна и мила е. Отстоява себе си и желанията си и не губи самообладание в напрягащи ситуации. А как да не се влюбиш в Рийс? На пръв поглед е затворен и арогантен. Но е добър в работата си и първата му грижа е Бриджит да е в безопасност. Любовта им е толкова силна, че Бриджит е решена да направи всичко възможно, за да се отмени кралски закон от XVIII век. Бих дала пет звезди на книгата, ако в първата част действието не се развиваше с по-бавни темпове. Също така драмата към края на романа ми дойде в повече, но добре, че все пак двамата скоро се събраха.

Не очаквах, че „Порочна омраза“, чиито главни герои са Джулс и Джош, ще ми хареса толкова много. Смятах, че ще се дразня на постоянното им заяждане. Ето обаче, че с интерес следях разговорите им и се вълнувах в моментите, в които и двамата осъзнаваха, че имат по-дълбоки чувства. Цял живот Джулс е подценявана заради външния си вид. И това я мотивира да покаже на околните колко много грешат. Успява да избяга от миналото си, да влезе в един от престижните университети в САЩ и да вземе дипломата си по право. Всички тези успехи дължи единствено на себе си. Самият Джош някога може и да е имал щастливо семейство, но след разкритията в „Порочна любов“ светът му се променя. Бива лъган и мамен от най-близките му хора и решава да се потопи в работата си като специализант в Спешното отделение. Джулс и препиранията помежду им са константа в ежедневието му. До момента, в който връзката им се променя.

Завършвам с „Порочни лъжи“, която представя любимата ми двойка от поредицата. Действието в самата книга ми бе бавно и почти нямаше никаква динамика. Самите герои обаче израстват като персонажи и променят мисленето си, благодарение на връзката си. Страстта на Стела е модата. Тя обаче няма нужния кураж да се изправи пред родителите си и да отстои позицията си. До момента, в който не осъзнава, че няма да позволи някой да контролира живота ѝ. Има цели и мечти и ще ги преследва, докато не ги осъществи. И да, със сигурност част от увереността ѝ дойде от самия Крисчън, който от самото начало я разбира и подкрепя. Самият той не е перфектен. На моменти е спокоен, хладнокръвен и сдържан. Никой и нищо не може да го разконцентрира. Освен Стела, която му показва любовта.

Както споменах в началото на ревюто, не очаквах, че книгите ще ми допаднат толкова много. Но ето че четях епилога на „Порочни лъжи“ с умиление, спомняйки си студентките Ейва, Бриджит, Джулс и Стела. Четирите извървяха дълъг път и всяка се изправи пред собствени си проблеми и трудности. Накрая обаче откриха своето щастие. Радвам се, че най-накрая се запознах с творчеството на Ана Хуанг и продължавам с другите ѝ книги.