„Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова

Тринайсетгодишният Алекс мечтае да прекара дългоочакваната лятна ваканция на дивана, в компанията на пица и видеоигри.

Вместо това родителите му решават да го изпратят на гости при баба му в най-затънтеното място на света – Вратня, където няма интернет, нито кабелна телевизия, нито дори обхват на телефона. Момчето се приготвя за едно безкрайно скучно лято, без да подозира, че усойните улички на селцето пазят древни тайни...

Странни, омайни песни се носят от сумрачните гори, но кой ли ги пее? Какво шумоли под леглото на момчето нощем? Защо всички в селото отбягват въпросите му?

Алекс ще се впусне в необикновено, вълшебно приключение, което ще промени живота му. Той ще срещне верни приятели, ще се сблъска с тъмни врагове и след безброй препятствия ще открие светлината, която блещука дори в най-дълбоката тъмнина.

Винаги се наслаждавам на книги, които са вдъхновени от българската митология. И „Приказка за Долната земя“ не е изключение. А какво по-хубаво от история за момче, което трябва да прекара лятната ваканция при баба си в забутано селце?

Като малка аз също прекарвах по някоя и друга седмица на село и въпреки че тогава не исках да ходя при баба и дядо, сега с удоволствие бих се наслаждавала на тишината и спокойствието. Разбира се, в моето село не живеят същества като караконджул, орисници, плътеници, добри вещици и всякакви други долноземци. И определено не прекарвах дните си в разговори с дъщерята и внучката на Баба Яга, отгатване на гатанки в езерен дворец и борба с Мрака.

Алекс е най-обикновено тринадесетгодишно момче, което иска лятната ваканция да е изпълнена с видеоигри и гледане на телевизия. Плановете му обаче се променени и родителите му го изпращат при баба му. И още с подминаването на табелката на село Вратня става ясно, че лятото ще бъде необикновено. Запознавайки се с близначките Ана и Яна, които въпреки еднаквия си лик са различни по характер и хобита, Алекс се впуска в тайните на чудноватото село с постоянно чезнещи и появяващи се улички и сгради, гора, изпълнена с митични създания, и баба, която крие своето минало. Нямаше как да не харесам младите герои, които, въпреки крехката си възраст, решават да се изправят пред Мрак и да спасят Горната земя. А докато го правят, се научават на храброст, доброта и прозорливост.

Истински се насладих на книгата. Авторката успя да ме пренесе във Вратня с цялата му странност и вълшебност както с описанията, така и с илюстрациите на Мира Мирославова. Затова я препоръчвам на малки и големи читатели, които искат да прочетат история, вдъхновена от българския фолклор. История, изпълнена с приключения, приятелство и добри дела.