„Дом на пламъци и сенки“ от Сара Дж. Маас

Брайс Куинлан никога не е очаквала да напусне Мидгард, но сега, когато това е факт, всичко, което иска, е да се върне обратно. Там останаха всички, които обича – семейството ѝ, приятелите ѝ, сродната ѝ душа. Попаднала в странен нов свят, Брайс ще трябва да запази разума си, ако иска да намери пътя към дома. А това е трудна задача, особено като не знае на кого може да се довери.

Хънт Аталар и преди е бил на дъното, но това дъно може да се окаже по-дълбоко. След няколко кратки месеца, в които имаше всичко, за което е мечтал, сега отново е затворен, лишен от свободата си и без представа за съдбата на Брайс. Отчаяно иска да ѝ помогне, но му е нужна помощ, за да успее да избяга от астерите.

В това спиращо дъха продължение светът на Брайс и Хънт е доведен до ръба на разрухата, а бъдещето му лежи на техните рамене.

Време е за ревю на една дългоочаквана за мен книга. „Дом на пламъци и сенки“ разкрива доста от вселената на Маас, но по такъв начин, че поредиците ѝ не се преплитат толкова много и си остават самостоятелни. Ревюто ще бъде разделено на две части. В първата ще бъде същинското ревю, докато във втората споделям мнение за разкритията и размишлявам върху бъдещето на Мидгард.

Действието в книгата проследява приключенията на няколко герои. Харесах Лидия още като Ясен ден, а в „Дом на пламъци и сенки“ я харесах още повече. Дори и като Кошутата, защото се разкрива нейната история и става ясно защо се е съгласила да стане агент на Офион. Готова е да направи всичко по силите си, за да спаси Рун и въпреки че той все още не е готов да приеме, че Лидия и Кошутата са един и същ човек, самата Лидия не съжалява за действията си, защото с тях дълги години е защитавала любими хора. Лидия е интелигентна, забавна и находчива. Разбираемо е защо Рун се влюбва в нея. За самия принц няма какво да кажа, защото още от „Дом на пръст и кръв“ той е подкрепящ, добър и самоотвержен. За наше щастие дори мъченията не го пречупват и Рун продължава да бъде толкова прекрасен образ. Много ги харесвам като двойка и вярвам, че заслужават един щастлив и спокоен живот.

Вярвам, че много от нас се вълнуваха именно за главите на Брайс, която в края на „Дом на небеса и дихания“ се озова в Притиан. Докато се лута из тунелите, Брайс успява да разбере как елфите от Притиан са пристигнали на Мидгард и какво точно се е случило с Тея и двете ѝ дъщери. Тук множество теории се потвърдиха, но и се оказа, че Тея не е била толкова благородна. Колкото и вълнуващи да бяха тези глави, държанието на Брайс не ми допадна. На моменти се държеше вироглаво и взимаше недообмислени решения. А когато се върна в Лунния град започна да пази част от плановете си в тайна вместо да споделя и да се допитва до другаря си и брат си, които определено имат повече опит в битките. Самият Хънт е представен в една различна светлина. Той показва своята ранима и нерешителна страна. Което е напълно нормално, имайки предвид, че отново се озовава в тъмницата и то с хора, на които държи. А Брайс дори не се опита да го разбере и подкрепи.

Главите на Итън и Тарион продължават да са ненужни. Донякъде с интерес следях Итън и опитите му да поправи грешките си. Той се чувства отговорен за Сигрид, но с всяка сцена, в която наследницата на Фендир взимаше участие, толкова повече виждах колко е злобна и неблагодарна. В един момент не знаеше, че е алфа, а в следващия се държеше така все едно е била отгледана да бъде водач и всички са длъжни да ѝ се подчиняват. Така че Итън не трябваше да се чувства отговорен за случилото се с нея. От друга страна, Тарион продължава да взима лоши и глупави решения. За мен главите му бяха ненужни и скучни и добре, че се появи Сатия, за да стане по-интересно. Не знам за Тарион, но определено Итън ще трябва да се справи с новата си роля сред вълците и да се докаже като силен и справедлив водач.

Сюжетът в „Дом на пламъци и сенки“ разбираемо проследява опитите на героите да съставят план как да победят астерите и да освободят Мидгард от тяхното влияние. Допадна ми, че всеки от персонажите имаше някаква роля и различните Домове се обединиха срещу общото зло. Но пък се разочаровах, че нямаше повече сцени с Хипаксия, защото тя е доста интересна личност и със сигурност щеше да е по-полезна на Брайс и компания. Надявам се обаче да видим повече от нея в „Лунатион 4“. Всъщност доста неща искам да бъдат обяснени в продължението.

Следва частта със спойлерите и размишленията върху „Дом на пламъци и сенки“.

Вече е потвърдено, че астерите и дагланите са едни и същи същества, които пътуват из вселената, за да търсят подходящо място, от което да черпят сили. Най-интересното е, че самият Ригелус казва, че езикът от татуировката на Брайс е на родния език на астерите. А пък много читатели смятат, че знаците от татуировката ѝ са Знаци на Уирда, което поражда доста въпроси. Като за начало откъде произлизат Знаците и защо са разпространени само в Ерилея?
Някои от родната планета на астерите разбрали как да пътуват между световете. Те се наричат скиталци или светобродци и имат достъп до места с тънки прегради. Брайс е светобродец, Елин е такава, както и Майев и дори Амрен. Ще бъде доста интересно, ако в бъдеще Маас напише книга, която да проследява живота на някой нов светобродец.
Разбира се, че Тея и Фион наистина са били крал и кралица в Притиан и народът на Тея отива в Мидгард. Островът, на който се намира Затворът, е бил под управлението на Тея и магията ѝ разцъфтявал с острова, но щом втората дъщеря на Тея - Силена, се върнала в Притиан, направила всичко възможно, за да скрие миналото, и островът се превърнал в едно по-неприветливо място. Брайс мисли, че щом е пробудила земята на Авален, и тази на острова също се е събудила. Това със сигурност трябва да разберем в „Дворовете 5“.
Имаше какви ли не теории коя всъщност е Джесиба. Така и не научихме истинското ѝ име, но разбрахме историята ѝ. Кой да предполага, че е била една от жриците в Партос, която е спасила част от книгите. Няма да издавам как е успяла да оцелее толкова години, но пък става ясно защо има магически дарби и безпроблемно е преминала от един Дом в друг.
Предполагах от кой род произлиза Лидия, но не очаквах, че ще е наследила силите на самия Бранън. Не е ясно дали е родственица с Елин или Дориан, но аз предполагам, че е с Елин заради приликите във външния им вид и в силите им. Надявам се, че сега, когато мидгардците са свободни от астерите, ще проучат новооткрите си сили.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.

Ревю на „Стъкленият трон“ - тук.

Ревю на „Двор от рози и бодли“ - тук.

Източници на изображения 1.1, 1.2, 2.1 и 2.2.