Плановете им обаче се объркват. Макар че астерите спазват думата си и стоят настрана, проблемите следват Брайс и Хънт по петите. Силата, с която разполагат бунтовниците, става заплаха за властта на управляващите. Брайс, Хънт и техните приятели са въвлечени в схемите на опозицията. Изборът, пред който се изправят, е очевиден: да затворят очите си, докато другите страдат, или да се борят за онова, което е правилно.
А Брайс и Хънт никога не са обичали да стоят безучастни.
По принцип ревюто бе предвидено за следващия месец, но реших, че искам да го пусна по-рано, за да споделя с вас мнението си за втората книга от поредицата „Лунатион“. Ревюто ще бъде разделено на две части: в първата няма да има никакви спойлери относно романа, а във втората ще има.
След Скока си Брайс не само става почти безсмъртна, но и способностите ѝ се увеличават. Светлината, с която ослепява Оракула, вече е в пъти повече, а в комбинация с телепортирането, което трябва да усвои с помощта на Кормак (далечен братовчед) Брайс става по-силна и от баща си Есенния крал. В същото време трябва да приеме, че вече е принцеса на елфите и да се съобразява с правилата им. А всички знаем колко непокорна може да е Брайс. Хънт, от друга страна, започва да свиква със свободата, която е чакал двеста години. Да, все още служи в 33-ти легион и отговаря пред новия архангел, но вече не е необходимо да търси разрешение, за да направи нещо, и след това да отговаря за действията си пред някого. Брайс и Хънт притежават страхотни сили и двамата като отбор (не само в битки) са още по-добри.
Ако сте харесали Рун в „Дом на пръст и кръв“, тук ще го харесате още повече. Неговите ранни години не са представени в подробности, но Сара Дж. Маас предоставя достатъчно информация, за да може читателят да разбере защо Рун подкрепя Брайс изцяло. И все пак той също се нуждае от приятел, с когото да сподели проблемите си и да се оттърси от чувството си за дълг. Поради тази причина разговорите му с агент Ясен ден са му толкова скъпи. Ясен ден не знае кой е той, нито Рун знае коя е самоличността на агента. Двамата постепенно се опознават и споделят неща, които дори приятелите им не знаят за тях. Разбира се, най-голямата мистерия бе кой точно е Ясен ден и как получава поверителната информация, която споделя с бунтовниците. И тъй като имах своите предположения, се чудех как Рун ще приеме лицето, криещо се зад пламъците.
Един от плюсовете в „Дом на небеса и дихания“ са новите герои и повечето гледни точки. Сара Дж. Маас набляга на четирима персонажа, като последните два са представени за първи път в този роман. Става въпрос за Тарион, Итън, Кормак и Баксиан. Тарион се появява още в „Дом на пръст и кръв“, но тук се набляга на персонажа му и ролята му като капитан на разузнавателната служба на Речната кралица. Харесах Тарион, но смятам, че неговите глави бяха ненужни, имайки предвид, че Маас на няколко пъти преразказваше главите му в разговорите му с Брайс. Итън също е познат от първата книга - той помогна на Брайс да скрие невинните хора, когато ги нападнаха демоните, и аз дори не смятах, че ще бъде споменат в „Дом на небеса и дихания“. Сега той е вълк единак и в хода на историята намира в лицето на Брайс, Рун, Деклан, Флин и останалите не само нова глутница, но и семейство. Кормак и Баксиан в началото са представени като антигероите, но постепенно се разбира, че и двамата са добри. Кормак, който е принц на аваленските елфи, иска да изпълни обещанието към любим човек, а Баксиан неведнъж помага на Брайс и Хънт, защото един определен персонаж му е отворил очите за познатия свят.
Докато историята в първата книга се въртеше около убийството на Даника и убиеца ѝ, то в „Дом на небеса и дихания“ Брайс и компания търсят тринадесетгодишно момче, което е издирвано и от бунтовниците. Разбира се, паралелно на това се развиват отношенията на героите помежду им и се разкриват нови тайни. Преди да премина към частта със спойлерите набързо споделям плюсовете и минусите на романа. Нека да започна с плюсовете: добра история и добре изградени персонажи, тайни и обрати, финалът; минусите: липса на допълнителна карта на света, главите на Тарион, които за мен бяха измислени за допълнителен обем на книгата, химията между Брайс и Хънт и малкото разкрития (например нищо не се споменава за Джесиба).
Признавам, че започнах книгата с едно наум след като прочетох „Двор на сребърни пламъци“, но след края на „Дом на небеса и дихания“ мога да заявя, че Сара Дж. Маас продължава да един от най-добрите автори, чиито книги чета. Успява не само да създава невероятни светове с техните обитатели, но и да изгражда стоплящи сърцето двойки, които да се борят за своето бъдеще. Стилът ѝ на писане също е невероятен - книгите ѝ съдържат стотици красиви цитати. Много исках да дам на „Дом на небеса и дихания“ пет звезди, но средата на книгата ми вървеше малко мудно и не смятам, че последните трийсет страници са достатъчни, за да дам пълния брой звезди. Така че финалната ми оценка е 4 ✩.
Оттук следва частта със СПОЙЛЕРИТЕ и ТЕОРИИТЕ, така че тези от вас, които все още не са прочели книгата, го имайте предвид.
- Чудех откъде да започна и се спрях на двете основни любовни връзки в романа. Първата, разбира се, е тази на Брайс и Хънт. Още от „Дом на пръст и кръв“ смятах, че двамата ще се окажат другари, защото не смятах, че Маас ще повтори любовните обрати от другите ѝ поредици - в първите книги главната героиня да е с един герой, а в следващите да намери другаря си. Това е и причината да не съм фен на теорията, че Брайс и Аидас (петият принц на Ада) ще се съберат. И въпреки че харесвам Брайс и Хънт, не смятам, че Сара Дж. Маас успя да опише добре химията помежду им, както стана при Фейра и Рисанд и Елин и Роуан. И затова се чудя дали все пак Брайс няма да се окаже с друга половинка.
- Една от големите изненади се оказа самоличността на агент Ясен ден. Имах няколко предположения и сред тях бе Кошутата, но това не ми пречеше да съм изненадана от разкритието. Двамата с Рун изградиха връзка на взаимно доверие и привличане. И докато Кошутата имаше време да обмисли кой всъщност е агент Нощ, на Рун му дойде като гръм от ясно небе и ще му трябва време да приеме, че Ясен ден и Лидия Кервус са един и същ човек.
- Даника е от тези поддържащи персонажи, които почти не се появяват в книгата, но често се споменават. След като се разбра, че е замесена със синта и прозрението ѝ за какво иска Мика да го използва, не смятах, че Даника крие още тайни. Но се оказа, че греша. Това не бе единствената ѝ тайна и ми стана много мъчно, че Брайс трябваше да се изправи пред жестоката истина - че не е познавала добре най-добрата си приятелка. Едно е да криеш, че знаеш за синта, за астерите и за това кой е биологичният ти баща. Брайс щеше са приеме тези тайни. Но не и факта, че Даника е имала другар, и не ѝ е казала.
- Имах безброй теории относно това кои са астерите. Те частично се оказа верни, но все пак не познах изцяло откъде са дошли и защо са избрали Мидгард за техен дом. Очаквах ли това, което Брайс откри? Определено не! Ригелус потвърди, че има безброй светове и че елфите и другите магически създания идват от тях. И бас държа, че метаморфите са от света на „Стъкленият трон“. Разбра се и как астерите могат да бъдат спрени, така че се надявам, докато Брайс е в другия свят, Хънт и Рун да намерят начин да унищожат кристала.
- Какво точно се случи в последните десет страници? Засега не искам да мисля за Хънт, защото сърцето ми се къса, и затова се насочвам към Брайс. Бях убедена, че елфите идват от Притиан заради еднаквите сили на Брайс и Рун с тези на Фейра и Рисанд. И все пак едно е предположение и друго е самата авторката да го потвърди. Няма нужда да казвам колко се зарадвах, когато Брайс се срещна с Амрен, Азриел, Рисанд и останалите. И нямам търпение за третата книга, за да разбера какво ще се случи с нея във Веларис и приятелите ѝ в Лунатион.
Ревю на „Стъкленият трон“ - тук.
Ревю на „Двор от рози и бодли“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар