Готови ли сте за ново приключение в света, покорил хиляди читатели? Готови ли сте за завръщането на Ванина, Морков и цялата шайка?

Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.

Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор, освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони… и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.

Определено „Вещиците от Витоша“ е най-любимата ми книга от „Софийски магьосници“. Вярвам, че точно тук ние, читателите, се докосваме до българските традиции, защото именно вещиците ни припомнят празници като Еньовден и колко е красива природата на родната страна. Книгата засяга и някои проблеми, от които страдатаме и ние. Например депресията, алкохолизма и как да се справим по правилния начин с болката, причинена от тях.

В предишните си две ревюта неведнъж споделих, че Свилен не е герой, за когото чета с интерес. Исках да науча повече за Браян и неговите сили, какво наистина се случва с демоните в София и може ли шайката да се справи с всяко следващо предизвикателство. Удачно е, че щом Свилен не присъстваше в предишната книга, то тук отново ще е под светлината на прожекторите. Изненадващо исках да науча къде е бил през последните месеци, какво го е накарало да си тръгне от София и дали ще се върне, за да помогне на приятелите си. Голяма „вина“ за моя интерес се оказа сборището във Витоша. Споменах, че чрез тях Мартин Колев се докосва до българското по един или друг начин, свързани с природата на планината и учи един герой как да намери отново себе си. С края на „Вещиците от Витоша“ Свилен ми стана по-симпатичен. Разбрах какво е чувствал през всички тези години, какъв добър човек и как поставя всички други, най-вече Бриян, пред себе си и своите нужди. 

Нямам си и на идея какво ще се случи в следващата книга. Какви нови същества ще се присъединят към разнообразието в историята на Мартин Колев. Тръпна в очакване да науча за Бриян и неговото посещение в Граничните територии, какво ще стори Ванина, благодарение на новия си пост, и най-важното: ще се появят ли нови демони? Интересното е, че всеки край на дадена книга от поредицата завършва с отворен край, който те кара да смяташ, че нова книга няма да има.

Държа да коментирам вещерското сборище, защото е нещо, което рядко бихме срещнали в някоя творба. Има всякакви произведения, които разказват за тези създания, но до момента не съм чела за сборище и то - българско. Беше ми много приятно да чета за него, защото то е като едно семейство - всеки има своя задача в него и никога не се чувства самотен. Вещиците помогнаха много на Свилен да се откъсне от града и от забързания живот и да се отдаде на тишината и размислите. Чрез тях природата е представена като мистично място, което може да скрие тайните ти и да те приюти за неограничен период. Вещиците показват, че трябва да предпазваме природата и тя на свой ред ще ни отвръща с доброта. Учат ни да се възползваме от благата на земята и природата. Както предцитени са го правели.

„Вещиците от Витоша“ най-накрая ни среща с Грета - бившата на Свилен, която много ми хареса, но все още съм по-голяма фенка на Ванина. Кина, Зоя, еленът са само част от новите герои, представени ни от Мартин Колев. Бриян е в подобна ситуация, както беше Свилен във „В сърцето на Странджа“ - изчезнал е заедно с учителката си Буря, а останалите членове на шайката трябва отново да се съберат, за да преборят поредния демон. Свилен за завръща, за да им помогне и в същото време се появяват още нови герои - Койна (племенница на баба Буря) и Нина - майката на Бриян. Най-много се впечатлих от Нина, тъй като в първата книга беше представена като незаинтересована майка, а всъщност е точно обратното. Не се отказа, докато не разбра какво наистина става с неиния син и реши да помогне на шайката с каквото може.

Вече броя дните до появата на четвъртата книга, въпреки че не знам кога ще е. Дано най-накрая Бриян и Свилен се срещнат, защото искам отново да ги видя в тандем. „Вещиците от Витоша“ е книга за многото препятствия в човешкия живот и огромната сила, която ни трябва, за да ги преодолеем.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.

След изумителното разкритие, че Оук е наследник на трона на Царството на феите, Джуд трябва да опази малкия си брат. За да го постигне, тя сключва сделка със злия крал Кардан, в замяна на която той се заклева да ѝ служи една година и един ден. Така тя се превръща в истинската, но тайна власт зад трона. Управляването на постоянно променящите се политически съюзи в Царството на феите е достатъчно трудно, дори и Кардан да беше лесен за контролиране. Но той прави всичко възможно, за да я унижи и подкопае авторитета ѝ, макар и привличането му към нея да не е намаляло.

Безброй имитации на клюкарското приложение на Саймън се появиха след смъртта му. Но нито едно от тях не успя да запълни липсата на клюки в гимназия „Бейвю“. Проблемът е, че никой не притежаваше фактите. Досега. Само че този път не е приложение.

Този път е игра.

Истина или предизвикателство.

Фийби е първата мишена. Ако не играеш по правилата, значи избираш истината. А нейната е наистина мрачна.

След това е ред на Мейв, а тя трябваше да бъде по-подготвена – винаги избирай предизвикателството.

По времето, по което Нокс влиза в картинката, нещата вече са предприели опасен развой и ако Мейв е научила нещо от Бронуин, то е, че не може да се разчита на полицията за помощ. Или за защита.

Саймън вече го няма, но някой е решен да продължи неговото дело в гимназия „Бейвю“. И този път правилата са напълно различни.

Бях доста развълнувана за продължението на „Един от нас лъже“, тъй като подозирах, че отново ще срещна познатите ми герои и ще науча за живота, който живеят след истината за смъртта на Саймън. От друга страна, се появяват нови персонажи, всеки от когото, има някаква тайна. Или поне така смятах. 

Фийби не присъства в първата книга. Напълно нов персонаж, когото аз харесах. Когато тайната ѝ се разкри, постъпи доста смело и се опълчи на заядливите коментари на Шон, и с това показа, че няма да падне по гръб. Беше ѝ трудно, защото много ученици промениха мнението си за нея, а погледното реално не бе виновна. Да, постъпката ѝ не е една от най-правилните, но не го е направила в определен момент, в който би наранила сестра си. Фийби преживява една от най-големите загуби - губи баща си и разбира, че той е бил спойката на семейството им. Оказа се и вярна приятелка. При първа възможност защитаваше приятелите си и осъзна, че трябва да поправи връзката си със своята сестра Ема, и да прекарва повече време с малкото си братче Оуен.

Друг нов герой е Нокс - бившето гадже на Мейв. Интересното при тях двамата е, че осъзнават, че не могат да имат романтична връзка, но си остават добри приятели. Аз бих казала най-добри, защото двамата разчитаха много един на друг. Той помогна доста на Мейв да достигне до част от истината за човека, който седи зад играта „Истина или предизвикателство“. Харесах го, защото е мил, забавен и подкрепя приятелите си. / Луис попринцип трябва да е присъствал в „Един от нас лъже“ и вярвам, че е така, но аз въобще не си го спомням. Приятел е на Купър и учи ресторантьорство, за да може един ден да отвори собствен ресторант. Бях приятно изненадана от неговата учтивост и колко грижовен беше към Мейв. Като завършил ученик не следеше всичките клюки в „Бейвю“, но това не му попречи да помогне на Мейв и приятелите ѝ да разберат кой е Настойчивия тип. И тук е редно да кажа колко харесвам Мейв и Луис като двойка.

Може и да не сте обърнали голямо внимание на по-малката сестра на Бронуин в предишната книга, но тук тя е една от главните герои. Успя да разреши частично загадката както благодарение на приятеля си Нокс, така и на собствения си ум. Ако ви трябва някой, който да хакне компютъра на родителя ви, тя е вашият човек. Трябва да спомена колко силен персонаж е Мейв, защото в „Един от нас лъже“ нямаше как да се разбере колко ѝ е трудно с болестта ѝ - левкимия. Сега научих, че не се притеснява толкова за живота си, отколкото отново да притесни семейството си и да ги подложи да таят нови надежди, които могат да се окажат напразни. Беше толкова сладко да наблюдавам как Мейв се опитва да покаже на Бронуин и Нейт колко се обичат и че голямото разстояние, не е пречка за двойка като тях двамата.

Радвам се, че Карън Макменъс вмъкна познатите герои като Ади, Купър, Аштън, Илай и други. По този начин се чувстваш все едно си се завърнал на някое познато място и знаеш, че не искаш да си тръгнеш от него. Авторката представи всеки от „Четворката от Бейвю“ - Бронуин и Купър, следвайки своите мечти, Нейт, който работи в хубава фирма въпреки миналото си, а Ади показа, че не е лошо да нямаш предварител план къде и кога да учиш в университет. Вярвам, че те са за пример, че каквото и да стане в гимназията, не означава, че такъв ще бъде и живота занапред. 

Не успях да по-рано да науча кой стои зад новата игра. Чак когато единият герой научи за него, тогава и аз. Само ще спомена, че са двама души, защото искам да изтъкна мнението си, че не намирам връзката между МраченУм и Саймън освен, че първият се е възхищавал на втория. Отделно тайната на Мейв въобще не нараняваше нея, а Нокс. Да, признавам, че се чувстваше кофти, но не е както при Фийби. Мисля, че това са само минусите на книгата. Определено са по-малко от плюсовете и с нетърпение чакам новата книга на Карън Макменъс, която се очаква да излезе в началото на декември месец тази година.

В книгите на Карън Макменъс няма фентъзи елементи, любовта не е на преден план и няма моменти, които да те напрягат. Не ги и смятам за криминални творби, а по-скоро за книги, които ще накарат нас, тинейджърите, да се замислим над опасността от собствените ни тайни и да се запитаме колко от приятелите ни държат на нас.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на „Двама могат да пазят тайна“ - тук.

Страшна буря идва... Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър. Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. 

Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. 

Но дали Бриян знае правилните въпроси?

Не бях сигурна дали да продължа с поредицата. „Софийски магьосници“ ми допадна, но не чак толкова, че направо да хукна да чета втората книга. Но разбрах, че в продължението Мартин Колев ни е подготвил среща със самодиви, караконджули и един змей. Влюбена съм в тези митични същества, така че нямаше шанс да не подхвана „В сърцето на Странджа“. Признавам, че ми хареса, но по-скоро заради изброените създания и мистерията около учителя Налъмов.

Втората книга се фокусира върху Бриян и неговото израстване не само като магьосник, но и като персонаж. Хората, на които е разчитал, че могат да оправят някоя бъдеща бъркотия, - Ванина и Свилен, ги няма. Трябва сам да се оправя, да намери отговори на въпросите си отново сам и да разбере какво се крие зад онази врата в библиотеката. Смятам, че Бриян се научи на отговорност. Разбира се, нямаше да добие опит в много неща, ако не беше Буря - учителката му, която ме изненада със своето минало и даде отговор на въпроса каква е връзката ѝ с учителя Налъмов. Бриян вече ми е по-симпатичен, отколкото в „Софийски магьосници“, защото предприема по-решителки решения и приема, че тепърва навлиза в магьосническия свят на България.

Всъщност Ванина и Свилен, най-вече Свилен, не ми липсваха чак толкова много, защото на преден план изпъкна тяхната необичайна шайка, включваща зорници и здрачници. Успяха да покажат уменията си, които в предишната книга бяха загатнати, тъй като Мартин Колев обръщаше по-голямо внимание на главните ни герои, както е и редно. Доказаха, че и те на свой ред могат да бъдат герои и да се справят с изпитанията. Единственият минус е, че авторът можеше да даде повече информация за Иза, Белота и близнаците, но, хей, това не е последната книга от поредицата затова имам още надежда за разбулването на мистериите около тези персонажи. 

Стигнахме до любимата ми част - сцената в книгата игра. Всичко беше изълнено с магия и тайнственост, защото Странджа планина е богата на мистерии. Първо, появата на стареца, после панаира, нестинарския танц... всичко беше описано много добре и наистина може да почувстваш, че ти са на мястоото на героите и самодивите говорят с теб, подскачайки от клон на клон с дълги, буйни коси, и ти разказват доста интересна история. Честно казано, очаквах, че самодивите ще имат по-важна роля в книгата, но ще го преживея. 

Задължително трябва да спомена кориците на цялата поредица, тъй като чак сега забелязвам малките елементи, добавени към нея. Например ченгелчето на й във всяка книга е различно - в първата е шишарка, във втората - домино, а в третата - непълна луна. / С всяка завършена книга или изминала битка Мартин Колев все по сериозно ни показва, че приготвя история с голям мащаб и трябва да бъдем готови за нея.

Ревю на първа книга - тук.