„В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев

Страшна буря идва... Вятърът довява пленителна самодивска песен и разярени мълнии. Фанатичната банда на непокорните всява смут в столицата, а страховити създания обикалят Народния театър. Здрачниците и зорниците усещат, че наближава голяма опасност, а странните инциденти зачестяват. 

Младият чирак Бриян Тенев попада в окото на бурята – станал е герой, всички го познават, но се чувства по-безпомощен отвсякога. Останал е без амулет след сблъсъка с демона на улица „Дъждовна“, Ванина и Свилен са изчезнали, а в сънищата му упорито се появява тайнствена врата, зад която съзира сянката на своя тайнствен и могъщ прадядо. Зад тази врата се крият всички отговори. 

Но дали Бриян знае правилните въпроси?

Не бях сигурна дали да продължа с поредицата. „Софийски магьосници“ ми допадна, но не чак толкова, че направо да хукна да чета втората книга. Но разбрах, че в продължението Мартин Колев ни е подготвил среща със самодиви, караконджули и един змей. Влюбена съм в тези митични същества, така че нямаше шанс да не подхвана „В сърцето на Странджа“. Признавам, че ми хареса, но по-скоро заради изброените създания и мистерията около учителя Налъмов.

Втората книга се фокусира върху Бриян и неговото израстване не само като магьосник, но и като персонаж. Хората, на които е разчитал, че могат да оправят някоя бъдеща бъркотия, - Ванина и Свилен, ги няма. Трябва сам да се оправя, да намери отговори на въпросите си отново сам и да разбере какво се крие зад онази врата в библиотеката. Смятам, че Бриян се научи на отговорност. Разбира се, нямаше да добие опит в много неща, ако не беше Буря - учителката му, която ме изненада със своето минало и даде отговор на въпроса каква е връзката ѝ с учителя Налъмов. Бриян вече ми е по-симпатичен, отколкото в „Софийски магьосници“, защото предприема по-решителки решения и приема, че тепърва навлиза в магьосническия свят на България.

Всъщност Ванина и Свилен, най-вече Свилен, не ми липсваха чак толкова много, защото на преден план изпъкна тяхната необичайна шайка, включваща зорници и здрачници. Успяха да покажат уменията си, които в предишната книга бяха загатнати, тъй като Мартин Колев обръщаше по-голямо внимание на главните ни герои, както е и редно. Доказаха, че и те на свой ред могат да бъдат герои и да се справят с изпитанията. Единственият минус е, че авторът можеше да даде повече информация за Иза, Белота и близнаците, но, хей, това не е последната книга от поредицата затова имам още надежда за разбулването на мистериите около тези персонажи. 

Стигнахме до любимата ми част - сцената в книгата игра. Всичко беше изълнено с магия и тайнственост, защото Странджа планина е богата на мистерии. Първо, появата на стареца, после панаира, нестинарския танц... всичко беше описано много добре и наистина може да почувстваш, че ти са на мястоото на героите и самодивите говорят с теб, подскачайки от клон на клон с дълги, буйни коси, и ти разказват доста интересна история. Честно казано, очаквах, че самодивите ще имат по-важна роля в книгата, но ще го преживея. 

Задължително трябва да спомена кориците на цялата поредица, тъй като чак сега забелязвам малките елементи, добавени към нея. Например ченгелчето на й във всяка книга е различно - в първата е шишарка, във втората - домино, а в третата - непълна луна. / С всяка завършена книга или изминала битка Мартин Колев все по сериозно ни показва, че приготвя история с голям мащаб и трябва да бъдем готови за нея.

Ревю на първа книга - тук.