„Софийски магьосници“ от Мартин Колев

Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията основно обискира сладкарници, а изчезванията на столични магьосници зачестяват. 

За щастие с разследването се заема легендарният Свилен Воев. Не му е лесно, все пак наскоро е бил зарязан от приятелката си заради някакъв знахар-женкар. На всичкото отгоре трябва да обучава на занаят младия Бриян, който случайно открива, че столицата е доста интересно място с невидимите си магически улици. 

В мрака бродят сенки, сива котка изниква на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва… Щом дойде петък, магьосниците със сигурност ще отскочат до любимата кръчма на Шестте кьошета. Стига да оцелеят дотогава.

Ето още една книга, която доказва, че и българите могат да създават хубави книги, изпълнени с битки, приятелства и магия. Досега нищо не съм чела от автора и със „Софийски магьосници“ се запознах с неговия стил на писане. Първите 10 страници ми бяха интересни, защото с тях се навлиза в света на софийските магьосници. И след това до 80-та страница всичко ми вървеше бавно и оставих книгата. Близо месец си стоеше недовършена, но ето, че през уикенда желанието ми да я прочета се появи и сега се захващам с втората книга от поредицата.

Все още съм объркана кой е главният герой тук. Свилен или Бриян? Свилен ми допадна, но дотук. Винаги мрачен, понякога депресиран и чак в края на книгата показа някакви емоции. Част от историята му се разбира, но има още неща, които са го довели до сегашното му положение. От друга страна е всеотдаен магьосник. Захвана се да обучава Бриян, защото това изискваха техните магически закони. Постепенно Свилен се привърза към момчето и ясно си личеше колко го е страх да не го загуби. Бриян се явява в ролята на онзи герой, чрез който ние, читателите, откриваме непознатия свят. Понякога беше наивен, но това бе напълно нормално. Не ми хареса, че той се сещаше за нещо, за които легендарните магьосници като Свилен и Ванина дори не им минаваха през главата. Беше схватлив, а интересът му към изчезналите школи ме караше да продължавам да чета, за да науча нещичко за тях.

София е един от любимите ми градове в България и през цялото време ми бяха интересни местата, които Мартин Колев описваше. Когато си посетил даден град и после прочетеш за него в някоя книга или списание, в теб се поява чувство на свързаност и моментално си спомняш всички емоции, които си изпитал, докато си крачел из улиците на града. 

В началото не обръщах голямо внимание на Ванина - здрачницата, с която Свилен е излизал, - защото не очаквах да изиграе важна роля. Смятах, че ще играе подмолна игра и вижда Бриян единствено като средство, с което да изпълни целите си. Но грешах. Ванина се оказа, че притежава сърце и знае как да го използва. Сближи се с Бриян и двамата изградиха силна връзка. Притесняваше се, когато изчезна и се отдаде на мисията да го намери. Постепенно се влюбих в здрачниците. Мартин Колев ги описваше като зли магьосници, които гледаха единствено собствените си нужди. И със сигурност има такива магьосници, но някак си ги почувствах по-близки, отколкото зорниците. Буря е още един женски персонаж, който ме спечели. Магьосница, с посивяла коса, която въпреки силите си отказала да избере страна и станала мъглица. Със своята доброта и загриженост спечели доверието не само на Бриян, но и на останалите магьосници от шайката.

За първа книга от поредицата Мартин Колев се е справил много добре. Поставил е основите на един колкото познат, толкова и чужд свят и най-важното: действието се развива на родна земя. Героите не са идеални - често правят грешки, сърдят се и се инатят, но в точно това е чарът им.