Каз Брекер и неговата банда тъкмо са извъртели толкова дързък удар, че оцеляването им е почти изненадващо. Но вместо да поделят тлъстата плячка, те ще трябва отново да се борят за живота си.
Измамени и отслабени, те са с малко ресурси, съюзници и надежда. Стари съперници и нови врагове предизвикват Каз и подлагат на изпитание крехкото доверие между шестте врани.
Война ще се разрази по мрачните, извити улици на града – битка за отмъщение и изкупление, която ще реши съдбата на света на Гриша.
Всичко започна с един почти невъзможен удар, от който Каз и неговата група щяха да забогатеят. Но няма как всичко да завърши по мед и масло... „Алчни крале“ започва оттам, откъде свърши „Шест врани“. Каз Брекeр е готов на всичко, за да си вземе обещаната награда. И въпреки че го изненадваха, гонеха и биеха, успя да спечели. Обаче всичко си има цена. Предупреждавам, че ревюто е пълно със спойлери затова четете на ваша отговорност!
След взимането на юрда парем Нина е променена. Първите дни не беше на себе си от желание по дрогата. Но най-важното бе, че оживя и продължи да бъде същата Нина, която толкова харесвам. Силата ѝ също се промени и в началото Сърцеломката се страхуваше от нея, но в името на приятелите си успя да я обуздае. Зоя, Женя и Щормхунд се появяват на сцената. Беше ми интересно да проследя отношенията на Нина с тях тримата - Зоя си е все същата, Женя вече има славата на най-добрата Шивачка, а Щормхунд продължава да е изкусен пират. Матиас вече беше приел, че обича Нина и след като си вземат парите ще заминат надалеч от Кетердам. Вече се чувстваше част от групата и се опитваше да се спогажда с Каз.
Йеспер започна да ми става симпатичен. Той бе поредния герой, който се бореше с вътрешните си демони, но най-важното беше, че осъзна грешките си и искрено се разкайваше за тях. За мен Вилиан израстна най-много като персонаж. Прие какъв е баща му и че е време да му се противопостави.
Иней съм я признала още в „Шест врани“. Нищо и никой не може да спре Привидението. Бореше се за това, което бе нейно. Покатери се на не знам си колко високи силоза, би се на опънато въже между тези силоза, както и в църква срещу опасен опонент и оживя. Чувствата ѝ към Брекер не изчезнаха и разбираше, че не можеше да го изцели и нямаше да пропилее живота си в опити. Каз продължаваше да е противоречива личност. Изненадваше ме постоянно. Когато го хванаха натясно, не подви опашка, а отиде при Утайките и спечели тяхното доверие. На своите врагове показваше така позната маска на безмилостен крадец, но вътре в себе си беше просто едно момче, което желаеше възмездие за смъртта на брат си.
Има ли смисъл да ви пояснявам, че трябва да я прочете, защото е поредната добра книга, която съм прочела през тази година? Не мисля.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на „Сянка и кост“ - тук.
Йеспер започна да ми става симпатичен. Той бе поредния герой, който се бореше с вътрешните си демони, но най-важното беше, че осъзна грешките си и искрено се разкайваше за тях. За мен Вилиан израстна най-много като персонаж. Прие какъв е баща му и че е време да му се противопостави.
Има ли смисъл да ви пояснявам, че трябва да я прочете, защото е поредната добра книга, която съм прочела през тази година? Не мисля.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на „Сянка и кост“ - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар