„Да убиеш кралство“ от Александра Кристо

‌„Да убиеш кралство“ на Александра Кристо ще ви покаже, че Малката русалка не е нежното и наивно същество, което си мислите, че познавате. Всъщност принцеса Лира е една от най-смъртоносните сирени, които могат да бъдат срещнати из океанските дълбини. Тя притежава колекция от 17 човешки сърца, всяко от които отнето по хладнокръвен начин, а легендите за нея смразяват от страх и морския, и човешкия народ. Но страхопочитанието и уважението към нея се изпаряват в деня, в който тя отнема живота на морско същество, за да спаси мъж. Затова Морската кралица превръща Лира в най-презряното нещо – човек. За да се върне обратно в морето и да стане отново сирена, Лира трябва да занесе на кралицата сърцето на принц Елиан. Обаче има две уловки – тя не може да разчита на магията на песента си и ако не се справи със задачата, ще остане завинаги човек... 

Океанът е единственото място, което принц Елиан смята за свой дом, въпреки че е наследник на едно от най-влиятелните кралства в света. За него ловът на сирени е не просто приятно занимание, а дълг. Но когато спасява от удавяне млада жена, той няма представа какво всъщност е тя. Тя обещава да му помогне в търсенето на ключа към окончателното изтребление на сирените, но може ли да ѝ се довери? И на каква цена?

В края на миналата или в началото на тази година започнах книгата на английски. Но както се случва в 99% от случаите, я оставих заради друга, която беше на български. Обаче миналия месец в bookstagram се появиха снимки на „Да убиеш кралство“ и бях на седмото небе от щастие. Корицата е много красива - като я погледнеш веднага разбираш каква е историята, но оригиналната корица ми допада с една идея повече. На моменти имаше повече описания, отколкото диалог и също така някои действия бяха по-бавни от други и ми губеха интереса, но иначе харесах героите и тяхното развитие и света, създаден от Александра Кристо.

Още от самата анотация става ясно, че Лира не е девойка изпаднала в беда и чакаща някой принц на бял кон да я спаси. Във всичките сто кралства славата и на безмилостна убийца всява страх и ужас. Постепенно историята на Лира се разкрива и се обяснява защо е получила титлата Гибелта на принцовете. Оказва че като наследница на Морската кралица, Лира трябва да бъде жестока, за да бъде достойна за кралския трон, а чувствата, които бушуват в нея, трябва да бъдат потискани. Но превръщайки се от сирена в човек, принцесата преоткрива както истината за себе си, така и за човешкия свят и разбира колко е грешила майка ѝ. Осъзнава че притежава сърце и че трябва да се бори за един по-добър свят - както за човешкия, така и за морския. Лира ме спечели със своята борбеност и възприемането ѝ, че не е нужно да бъде като Морската кралица. Диалозите ѝ с Елиан и екипажа му винаги ме разсмиваха, защото бяха пропити със сарказъм. Според мен лутането ѝ между исканията на майка ѝ и нейните собствени са много добър пример за онези, които са в същата ситуация.

За мен второстепенните герои са важни за историята, колкото и главните. Те допринасят за разнообразието в дадена книга, а и винаги помагат на приятелите си, за да постигнат дадена цел. Неочаквано харесах братовчедката на Лира - Калия. В началото я смятах за разглезено момиченце, но накрая се оказа, че има силен характер и успя да се противопостави на Морската кралица. Екипажът на Елин пък показваше как едни напълно непознати хора могат да станат истинско семейство. Допадна ми идеята на авторката да представи русалките като най-нищожните обитатели на морското дъно, а сирените - на самия връх.