Те отвориха вратата и влязоха в новия свят... Нарния... земята, скована във вечна зима... страната, чакаща някой да я освободи.
Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед - света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената...
Обичам света на Нарния и „виновникът“ за това е мама, която преди десетина години ми пусна филма със същото заглавие като книгата. Филмът ме омая с малката Луси, говорещите животни, зимата и приключенията на децата Певънзи. По традиция всяка година се опитвам да гледам поне първия филм, но сега реших да прочета и цялата поредица и да видя дали нещата се разминават с книгата или не. Останах приятно изненадана, че голяма част от написаното от К. С. Луис е запазено, дори и най-малките подробности, на които не всеки път бива обърнато внимание.
Питър е най-голямото от четирите деца в семейство Певънзи. Неговата задача е да се грижи за по-малките си сестри и брат. Задача, с която успя да се справи. Очаквах, че щом мине през дрешника и се озове в страната, която откри Луси, просто ще се обърне и ще си тръгне, а другите да го убеждават да остане. Но той направи точно обратното - предложи да разгледат гората. Питър, също като останалите деца, беше развълнуван от този нов свят, който се разкриваше пред очите му. Със сигурност бе храбър, защото изтласка навътре страха, който го придружаваше по пътя му към Каменната маса и предпази Сюзан и Луси. Едмънд ми стана симпатичен чак в края на книгата. През другото време само мрънкаше, не беше в настроение и направи онази постъпка само за малко локум. Той беше стръвта и не го осъзнаваше. Накрая, когато разбра колко е сгрешил и се покая за постъпките си, се превърна в герой, за когото с удоволствие да чета.
Аслан е персонаж, за когото авторът постепенно дава информация. Той е онзи, който напътства главния герой и му помага в нужда. Благодарение на г-жа и г-н Бобър Луси и семейството ѝ успяха да пресекат Нарния и да достигнат мястото на срещата с Аслан. Двамата неведнъж се излагаха на опасност заради тях и ги приютиха, когато героите имаха най-голяма нужда, само заради възможността да помогнат на кралете и кралиците си. Господин Тумнус е един от най-милите фавни, за които съм чела. Беше се подлъгал, но успя да намери правилния път и се превърна в един от най-близките приятели на Луси.
Несъмнено Луси беше тази, която откри Нарния и за минути страната покори сърцето ѝ. Като най-малката сред роднините си не всеки път думите ѝ се взимаха на сериозно, но станеше ли въпрос за Нарния тя се оказваше експерт. За мен Луси беше най-храбрата сред всичките, защото се хвърляше с главата напред и не се притесняваше от това, което можеше да срещне. Прие да изпие една чаша чай в дома на човек (същество), което не познаваше. Когато видя разбитата врата на фавна, не се замисли за нищо друго освен да провери дали приятелят ѝ е добре. Сюзан ме изненада с това, че не бе гадната по-голяма сестра, а напротив - беше всеотдайна към Едмънд и Луси, подкрепяше Питър и винаги изказваше мнението си. Тя се оказа предпазливата в семейството и напълно я разбирах. Моментите между нея и Луси ми бяха едни от любимите, защото показваха сестринската обич и разбирателство.
Нимфи, джуджета, великани и говорещи животни - същества, за които никога няма да ми омръзне да чета. Описанията за техните обичаи и външен вид допринесоха за доразвиване на нарнийския свят. В началото, когато, първо, Луси, а след нея и останалите Певънзи пристъпваха в зимната гора на Нарния, разбрах, че ще харесвам новооткрият свят.
Препоръчвам ви „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, защото тази книга ще върне детските спомени на онези, които от малки следят приключенията на Питър, Сюзан, Едмънд и Луси.
0 коментара:
Публикуване на коментар