„Злият крал“ от Холи Блек

Когато става ясно, че някой от обкръжението на Джуд възнамерява да я предаде, застрашавайки не само нейния живот, но и на всички, които обича, тя трябва да открие предателя и да се пребори със собствените си объркани чувства към Кардан, за да запази властта си в света на феите...

След преврата от „Жестокия принц“ на престола се оказва последното дете на краля - Кардан. А до него, като негов съветник, е Джуд, която, знаейки колко хитри могат да бъдат елфите, е сключила сделка с него за една година и един ден. Тя трябва да играе на два фронта - срещу кралския двор, за да запази мястото си в него и срещу Мадок, който без капка съмнение би я пожертвал, за да се качи на престола.

Джуд продължи да се бори за целите, които иска да постигне. Желае да се докаже, че може да една от елфите. И тя го прави. С една една постъпка доказа, че елфическият свят е всичко за нея и нищо няма да ѝ попречи да живее като равна с останалите магически същества. Възхищавам ѝ се най-вече, защото не изгуби своята човечност и хитрост. Холи Блек не се опита да представи неиния герой като безпогрешен. Джуд често правеше грешки, понякога се съмняваше в себе си и в околните и играеше по тънък лед, но го праваше заради сигурното бъдеще на брат си Оук. Неведнъж използва наученото от Мадок, но го пречупваше през собствената си призма.

В началото Кардан не желаеше да е крал. Разбираемо е. Като последно дете баща му не му е обръщал никакво внимание, а майка му едва ли е била край него, така че е разчитал изцяло на себе си. Смятам, че просто се страхуваше от това да управлява народ, който може би не го харесва. Затова и оставяше Джуд да поеме неговата роля. Когато видя обаче, че Джуд невинаги ще бъде до него, Кардан разбра, че трябва да започне да се държи като крал. Постъпката му в края на „Злият крал“ не можах да я разбера напълно. Но когато я обмислих, разбрах, че има много логика в това, което Кардан направи. Защити Джуд, като в същото време ѝ подсказа как да се върне отново в Елфхейм. Тя просто трябва да се сети за отговора на загадката, която Кардан изрече.

Не искам да останете с впечатлението, че героите не са се променили, защото е точно обратното. Кардан започна да показва своята човечност, а Джуд на моменти беше самото въплъщение на някое магическо създание, което, ако иска, може да издаде всичките ти тайни. Перфектна двойка. Отношетието ми към Тарин все още не се е променило, продължавам да я смятам за безполезна. Герой, за когото искам да науча повече, е Никасия, дъщеря на морската кралица Орлаг и близка приятелка на Кардан. Имаше момент, в който се появи, но смятам, че то беше Никасия, която иска да се докаже пред майка си, а не онази, която би ти извършила услуга. Вярвам, че има голям потенциал за развитие и дано Холи Блек напише повече сцени с нея в „Кралица на нищото“. 

Началото на „Злият крал“ върви с по-бавно темпо, защото авторката представя една нова обстановка. Чак във втората част на книгата има някакво действие. На мен това не ми пречеше, защото спокойно можех да опозная Джуд в новата ѝ роля, да видя как Кардан ще се справи като крал и как ще се развият отношения между тях двамата. Благодарение на това, че Джуд е съветник на Кардан, можех да науча повече за интригите в двореца и колко трябва да си безкруполен, за да се справиш с тях. 

Няма значение дали харесвате героите и техните отношения. Препоръчвам ви „Злият крал“ заради бруталните описания на Холи Блек, които, несъзнателно или не, те пренасят в един свят, пълен с жестоки елфи и стотици други вълшебни създания, които ще всяват страх в теб дълго, след като си свършил книгата.

Ревю на първа книга - тук.