"Един от нас лъже" от Карън Макменъс

В понеделник Саймън умира, но дали по случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?

Всеки има тайни. Това, което наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.

Чаках с нетърпение книгата да излезе и на българския пазар и съм страшно благодарна на издателство Егмонт, че я издадоха. Книгата е различна от това, което по принцип чета (фентъзи), но точно затова, че е различна ми допадна толкова много. Според мен авторката доста добре се е справила с описанията за днешните тинейджъри и какви роли имат социалните мрежи в днешно време. Как в един момент разбираш, че не можеш да живееш без тях, а в следващият ги ненавиждаш. Защото истината е, че точно това правят социалните мрежи - издъниш ли, ще го покажат на целият свят.

На пръв поглед Бронуин, Ади, Купър и Нейт нямат нищо общо помежду си. Е, освен, че всеки пази по някаква тайна, но нали всички ученици от гимназия "Бейвю" си имат по някоя тайна? Остава само един отговор: всеки един е наранил Саймън по един или по друг начин. А кое е по-сладко от това да си отмъстиш като преобърнеш познатият им досега живот? Навлизайки в историята осъзнах колко много си приличат героите. Всеки се бореше с демоните си, но същевременно търсеха и своето място. 

Бронуин се оказа най-интересният за мен персонаж. Това, което харесах в нея бе жертвоготовността ѝ не само към по-малката ѝ сестра, но и към родителите ѝ. Целият ѝ живот започна да се разпада, но на нея ѝ пукаше не какво ще стане с нейната репутация, а с тази на семейството ѝ. А накрая помогна на момчето, което обича да излезе от затвора, защото вярваше, че не беше направил това, за което го обвиняваха (оказа се права). Намери приятели в лицето на останалите трима заподозряни в убийството на Саймън, а когато всичко приключи продължи да дружи с тях, защото беше разбрала, че е намерила приятели за цял живот. За момент загуби всичко, за което се беше подготвяла, но не се отказа да се бори да докаже не само собствената си невинност, но и тази на останалите трима герои.

В началото най-безинтересна ми беше Ади. Не смятах, че ще бъде важна за развитията в историята, но някъде към 80-та страница разбрах, че съм грешала. Ади просто беше станала кукла на конци, благодарение на гаджето си. И когато скъсаха, започнах да съчувствам на Ади въпреки това, което беше направила, но няколко глави по-късно осъзнах, че това, че са скъсали, е било най-доброто решение. Ади постепенно, но със сигурни и стабилни крачки, започна да излиза от сянката си на „гаджето на Джейк“ и към края на книгата беше личност със собствено мнение и добри приятели. Но нямаше да успее ако сестра ѝ Аштън, Купър, Бронуин, Мейв и дори Нейт не бяха до нея. За мен Ади се промени от празноглавата принцеса (каквато беше в началото) в безстрашен нинжда детектив. И за доста дълго време ще я давам за пример, как един човек може да се промени в по-добра версия на себе си, стига да желае.

Разкритията за Купър бяха най-непредвидената част от книгата за мен. Смятах, че той има всичко, което желаеше - беше добър ученик и спортист, имаше страхотно семейство и приятелка, която обича. Но тъжната истина е, че винаги човек няма да има това, което желае. Няма значени дали това ще са пари, дрехи или нещо друго. Купър бе един от тях. Това, което желаеше най-много на света, не можеше да го има. Страхуваше се какво ще кажат хората (най-вече баща му) и доста дълго време се опитваше да го скрие от околните. Но дори от гроба, Саймън беше намерил начин да съсипе не само неговият живот, но и този на останалите. Обаче както хората са казали: „всяко зло за добро“. В ситуацията на Купър това беше 100 % вярно. В началото го смятах за затворен и повърхностен, но се оказа коренно различен. Не мога да кажа дали той изстрада най-много от всички, защото Бронуин, Ади и Нейт също си имаха своите проблеми.

Нейт ми се оказа слабост. Може да звучи като клише, но винаги съм се привързвала най-бързо към момчета, които се правят на мъжкари, а всъщност сърцето им е толкова добро. Това, което различаваше Нейт от останалите беше, че семейството му е разбито. Майка му се намираше бог знае къде, а баща му беше пияница. Затова се беше научил да се грижи сам за себе си още от 11 годишна възраст. И честно, смятам че се е справил отлично. Е, имаше няколко неща, които не харесах, но няма какво да направя по въпроса. Нейт доста дълго време не разбираше с какво е помогнал случаят да се разреши и може би наистина да е така, но той помогна на останалите като им пазеше гърба и се застъпваше за тях. Един от най-ярките спомени за подкрепата му беше в столовата на гимназията, когато накара хората да си гледат собствените проблеми, а не чуждите. Може би говоря със заобиколки, но ако не го правя ще издам доста спойлери.

Истината е, че благодарение и на странични герои истината за смъртта на Саймън се разкри. Визирам сестрата на Ади - Аштън, сестрата на Бронуин - Мейв и приятелят на Купър - Крис. Всички бяха страхотен отбор и от непознати станаха неразделни приятели, които се бяха подкрепяли в един от най-тежкият им период в животите им. Всички изгубиха, но и спечелиха приятели. Осъзнаха последиците от това, което една разкрита тайна може да им причини. Взеха си поука от всичко и смятам, че това ще им бъде урок за цял живот.

Едва, когато приключих книгата, осъзнах колко е реално всичко. Как един ден момичето/момчето, което седи до теб е живо и здраво, а на следващият си е отишло. Как в един даден момент социалните мрежи от приятели се превръщат в твои врагове. Как изведнъж разбираш, че хората, които си смятал за приятели, се оказват фалшиви и алчни хора, които са с теб само заради собствената им изгода. Книгата ми отвори очите за някои неща и ми показа реалността, в която живеем. Препоръчвам я на всеки, който желае да се превърне в детектив и да открие убиецът на човека, който всички мразят и на този, който реши да се запознае с проблемите на типичните тинейджъри.