"Благословени" от Цветелина Владимирова

Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички.

Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее.

В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.

Тайните продължават да се заплитат и бъдещето на вестителите и пазителите зависи от избора, който Ксения ще направи. Истината, към която Крамаренко е очертала пътя с цената на живота си, и отплатата с кръв са единственият изход от войната с благословените, в която не всички ще оцелеят.

Нямам думи, с които да опиша как се чувствам в момента. Не само заради действията в книгата, а и заради това че повече няма да среща героите, към които се привързах толкова много. Когато миналата година прочетох първата книга от поредицата си нямах и на идея, че ще заобичам толкова много поредицата. Цвети доказа, че българските автори също като американските могат да създават невероятни светове и герои.

Книгата започва от там, където приключи втората книга от поредицата. Ксения и Дорин се намират в Двореца, а останалите герои са все още във София и чакат Алешкин да си стъпи на краката. Много се радвам, че авторката е решила да напише тази книга от няколко гледни точки, тъй като така имах възможността да опозная Зоя и Игор още повече. Някои от новите герои заобичах други - намразих. А финалът ме остави със смесени чувства. Неочаквано го харесах, тъй като четох коментари, в които пишат, че краят не е трябвало да бъде такъв и т.н.

Ксения като всички герои израстна като личност. Тук вече беше решена да се бори за един по-добър свят, в който хората като нея да не се страхуват от закона. Пребори се с толкова много неща, изтърпя всичко, на което я подлагаха, само за да не наранят приятели те ѝ. Често, нямаше да се справи със самотата ако не беше Маркус Морел - един от благословените. На пръв поглед - човек, който не може, а и не иска да изпитва чувства, но дълбоко в себе си е един напълно различен човек. Харесах го. Маркус се оказа онзи герой, който се появява не само, за да преобърне всичко на 180 градуса, но и за да вмъкне свежест и разнообразие в историята.

Допадна ми, че още в предишната книга имаше няколко глави от гледната точка на Игор, защото така можех още по-добре да почувствам любовта му към Ксения. Досега не бях осъзнала колко много Игор е загубил, заставайки на страната на Ксения. Целия му познат живот отиде по дяволите, но продължавам да си изнендвам колко хора застанаха зад него в борбата срещу благословените. Не се замисляха за това какво може да им стори Двореца. Знаеха, че щом великия Игор Алешкин е решен да се бие за тази кауза, значи е важна. А Дорин беше неговият брат, който бе готов да загине заради него, Ксения и Зоя. На пръв поглед двамата нямаха нищо общо, но истината е, че споделяха обща страст към убийствата на кръвожадните, а това означава много. Дорин се различаваше от Игор с това, че не прикриваше толкова много чувствата си. Нямаше значение дали моментът е сериозен или не, ако някой му кажеше нещо смешно, започваше да смее от сърце. Но иначе, когато ситуацията се оказваше на живот или смърт, винаги бе 100% сдържан и сериозен.

Зоя за мен се промени коренно от онова момиче, което беше във "Вестители". Започна да мисли повече за околните и разбра, че понякога съдбата може да бъде гадна. В сравнение с това, което Ксения претърпя в тази книга, това което се случи на Зоя може и да не се смята за ужасно, но аз я разбирам. От лукс и пари изведнъж се оказваш беглец и спиш по забравени от Бога места. Но да оставим тези неща на страни. Това всеки божи ден на се страхуваш, че може да ти се окаже последен е направо убийствено и после най-добрата ти приятелка и момчето, което обичаш се оказват в плен на умопобъркани хора... Това може да те съсипе. И за да променя обстановката от мрачна в приятна ще кажа няколко думи за Зоя и Дорин. ОБИЧАМ ГИ! Дори в момента не знам дали са преди или след Ксения и Игор. С всеки един техен разговор се заливах от смях, защото и двамата са многознайковци и не отстъпват. За краткото време, в което се познават двамата изградиха една силна връзка.

Финалът ме задоволи. Смятам, че с този край Цветелина Владимирова иска да ни покаже, че може да обичаш толкова силно не само веднъж в живота, че любовта отново може да те намери. И сега си представям краят на "Принцеса с часовников механизъм". Обаче нека се върна към "Благословени". Книгата е един достоен край за невероятната поредица "Проклятието на Воронина".
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.