Мер Бароу, Мълниеносното момиче, изгубило своята мълния, се мята между живота и смъртта. Но заслужава ли си да се бори за измъчено съществуване в клетка, отредено ù от момчето, което някога обичаше? Затворът на Мер е страшен и наяве, защото дори вън от ужасните кошмари тя продължава да е измъчвана от смазващо чувство на вина за животите, пожертвани заради грешките ù.
Мейвън Калоре вече е крал, но мрежата от коварства, оплетена от майка му, някогашната кралица, продължава да държи цялата държава - и затворницата му - под контрол. Но не всички сребърни династии са готови да склонят глава пред несигурен крал, живял цял живот в сенките.
Докато Мер понася тегобата на изолацията в двореца, нейното сборище на новокръвни и Червени се разраства и усъвършенства, преобразява се в армия.
Армия, готова за война. Армия под знамето на принца изгнаник.
Когато кръв се обръща срещу кръв и огън - срещу огъня, ще има ли кой да потуши пожара?
Да си призная харесах книгата много повече, отколкото очаквах. Не беше толкова добра, колкото "Алена кралица", но доста по-задоволителна от "Стъкленият меч".
Главите, които се разказваха от името на Мер ми бяха най-интересни, защото исках да видя какво ще направи Мейвън, за да я държи като лична играчка. Всички знаем, че той е обсебен от това Мер да бъде негова, но докъде ще стигне, за да я притежава?
В началото на книгата Мер беше безсилна. Беше се оставила на милостта на Мейвън, не защото искаше, а защото трябваше. Трябваше, за да защити хората, които обича. Вече беше изгубила брат си и нямаше да позволи да изгуби още хора. Обаче постепенно, Мер реши да се бори. Тренираше, хранеше се, слушаше и внимаваше някой да ѝ подхвърли информация, в която да се вкопчи и чакаше подходящия момент. Надявам се, че в следващата книга ще видя това борбено момиче от предишните книги.
Кал е на кръстопът. Иска да е с Мер, но иска и короната (въпреки че не си го признава). Знае, че ще може да има и двете, но също знае, че Мер няма да иска да се окичи с още една "окова". Краят на книгата ме остави с доста въпросителни, защото честно казано в началото на другата книга, нещата могат да се обърнат на 180 градуса. Надявам се да вземе правилното решение не само за него, но и за всички останали.
Не знам какво да мисля за Мейвън. Едновременно го харесвам и се отвращавам от него - от негово мислене и действия. Донякъде го разбирам, защото в продължение на много години майка му е ровила в мозъка му и се е опитвала да го превърне в по-добро копие на Кал, за да може баща му да го обича повече, а сега, когато нея я няма той не знае какво да прави. Не знае какво да стори с Мер, защото има противоречиви чувства към нея, не знае как да управлява кралството, защото никой не го е подготвил и не знае дали все още обича брат си Кал. С две думи е доста противоречива личност. Все още не знам какво да очаквам от него в четвъртата книга.
Радвам се, че имах възможността да зърна семейството на Мер след загубата на Шейд, но иска да видя много повече от тях. Искам да зърна сестра ѝ Гиза, искам братята ѝ отново да се появят. За мен, семейство Бароу е пълно с храбри хора, готови на всичко, за приятелите си и хората, които обичат.
Книгата ми допадна - това е факт. Но можеше и още повече. Радвам се имаше нови герои, които да разнообразят картинката, но ще имат ли някаква задачи в следващата книга? Осъзнавам, че това е първата книга, която не мога да ви препоръчвам да прочетете, защото аз се вглеждах в нея от почти година преди да се реша да я прочета. Така че ако ви се чете - четете я, ако ли не - не го правете.
0 коментара:
Публикуване на коментар