Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите. В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.
Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета...
Преди да прочета "Илумине" не си падах по подобни книги. Обаче разбрах колко интересен може да бъде космосът, така че при намалението на Ciela без да се колебая си я поръчах и с удоволствие казвам, че "Звезден полет" не ме разочарова.
Представете си, че сте примамени от човек, който обичате да извършите кражба. Когато ви хващат ви татуират на пръстите на ръцете букви и числа, за да знаят хората, какво сте направили. Какво ще сторите? Ще избягате в най-затънтеното място в галактиката, нали? Точно това иска да направи и Солара. Но има един проблем - няма пари за билет. Тогава се появява последния човек, когото иска да срещне - Доран. Той е нейн бивш съученик, с когото се ненавиждат. Солара решава да приеме да му стане прислужница, ако я закара там, където иска. Дотук нищо ново и непознато. Изниквайки един проблем двамата трябва да се спасяват взаимно и се качват на кораба "Банши". Това го знаете от описанието, но не знаете, в какви приключения и проблеми се забъркват не само Солара и Доран, но и останалите от екипажа на "Банши".
Солара беше изстрадала достатъчно, за да разбере, че ако не се грижи сама за себе си, никой друг няма да го направи. До появата на един определен човек, но за това по-късно. Първоначално се държеше студено с всички, защото се притесняваше за собствената си сигурност. Но постепенно започна да се отпуска. Разбра, че екипа на "Банши" и дори Доран са повече нейно семейство, отколкото биологичните ѝ родители. Отпуснеше ли се достатъчно ставаше забавна и мила. Така че не се учудвайте защо Доран се влюби в нея.
Харесах Касия и Кейн много. Когато човек ги срещне за първи път си мисли, че двамата са брат и сестра. Но не са такива. Да, познават се още от малки и да, има някаква връзка помежду си, но до тук. Очевидно е, че изпитват чувства един към друг, но и двамата са инати, за да го признаят. Те също бяха преживяли много, но не се бяха отказали от щастието. Бързо приеха Солара и Доран не само като приятели, но и като част от интересното им семейство. Радвам се, че следващата книга ще разкаже за тяхната минала и бъдеща история, затова тръпна в очакване Ciela да я издадат.
Доран пък от началото беше доста арогантен тип. Аз обаче така и не можах да свикна с този образ на Доран, защото той беше такъв само няколко си 25-30 страници. След това започна бавно и постепенно да се превръща в добра версия на самият себе си. Губейки си паметна за два дена той постави основите на промяната си. Оказа че под чаровната усмивка се крие болка, тъга, доброта и безстрашност. Солара не веднъж виждаше всичко това и може би тези неща ѝ помогнаха да разбере по-добре Доран, а и да се влюби в него.
Капитан Роси и помощник капитана Рени също са интересни персонажи. Не чак толкова за мен, но и двамата имаха любопитни истории и тайни. Доста се разстроих, когато капитан Роси се жертва, заради приятелите си, но и го разбирах. Човекът беше живял толкова дълго време и беше видял невероятни неща, че реши, че е време да даде възможност и на останалите да преживеят това, което той беше изживял.
За мен Мелиси Ландърс се е справила чудесна с целия свят, който е създала, героите и техните истории. Показа как може да изглежда бъдещо - Земята няма да бъде единствената планета, на която има живот, космическите кораби, които преминават от една галактика в друга галактика за броени часове ще бъдат съвсем нормални неща.
Препоръчвам книгата на всеки, който желае да се докосне до необятния космос и да преживее приключенията на Солара и приятелите ѝ.
0 коментара:
Публикуване на коментар