Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.
Краят на една история, която стопли душата ми. В началото Ела и Рийд едва се гледаха, а сега не могат един без друг, но извървяха доста, за да стигнат до своят щастлив край. Това е една от любимите ми поредици, защото видях колко силно може да е едно момиче, което цял живот се е борило, за да оцелее.
Ела Харпър се превърна от едно момиче, загубило единственият човек, за когото ѝ е пука до човек, с пълно семейство - гадже, най-добра приятелка, доведени братя и мъж, който въпреки че не ѝ е роден баща се държи точно като такъв. Ела още от края на първата книга започна да се променя - стана по-отворена към обществото. И погледнато на пръв поглед е само това, но истината е по-различна. За мен тя стана и по-отговорна отколкото беше. Започна да се доверя на хората около себе си, но никога не свали гарда си. Дори и към семейството си, които в първата книга бяха непознати за нея. Но ето я във втората книга - обградена от хора, които обича и момче, за което се страхува да не изгуби.
Но Рийд се промени много повече от Ела. Преди да я срещне, Рийд беше едно изгубено момче. Загубил майка си и мразейки баща си, той се опитваше да отблъсне Ела в началото, но съдбата имаше други планове за тях двамата. Радвам се, че Рийд успя навреме да разбере кое е важно за него и не се предаде. Това, което му помогна най-много бе, че семейството му стоеше зад него. Вярвам, че заради... ситуацията, в която беше попаднал Рийд и баща му Калъм оправиха донякъде отношенията си.
Доколкото Истън... не знам изобщо какво му се върти в главата. И много се надявам издателство Егмонт да реши да издаде книгите, които описват как Истън полудява по едно момиче. Защото той заслужава, също като братята си да намери любовта.
За всички, които са прочели краят на предишната книга им е станало ясно, че всъщност бащата на Ела - Стив се завърна от мъртвите. Първоначално се радвах, че се е върнал. Ела най-после щеше да срещне баща си, но щом започна да се държи покровителствено с нея, започнах лека по-лека да се отдръпвам от него. Едни от случките, които най-много ме ядосаха са следните: когато накара Луси да освободи Ела, когато ѝ забрани да се среща с Рийд, когато започна да говори само за себе си. Ела се дразнеше от това, следователно и аз. Разбирам го, че искаше да бъде строг родител, защото знае какви деца са съучениците на на Ела, но прекаляваше, не може да си се появил едва от две седмици и да започнеш да нареждаш и да казваш на дъщеря си какво да прави. Така че не изпитах никакви емоции, когато разбрах какво е направил. Радвам се, че ще получи заслуженото си, защото беше съсипал едно семейство, което винаги ще помни предателството му. Но може би най-важното: изгуби дъщеря си завинаги...
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар