„Безсилен“ от Елси Силвър

Джаспър Джървис е суперзвезда на канадския хокей и любимец на публиката. Но за красивата примабалерина Слоун той винаги е бил момчето с тъжни очи и златно сърце, изоставено от родителите си, но приютено и отгледано от чичо ѝ Харви като един от собствените му синове. Момчето, превърнало се в силен мъж, в когото тя е тайно влюбена от години. Но понеже той така и не отвръща на чувствата ѝ, тя се сгодява за друг.

В деня на сватбата им обаче научава за изневярата на бъдещия си съпруг. Слоун решава да избяга от всичко и всички... заедно с Джаспър. Двамата се отправят на пътуване по планинските пътища до фермата на братовчедка ѝ Вайълет. Но колкото повече време прекарват заедно, толкова по-трудно става да се контролират. Джаспър вече не гледа на Слоун като на по-малка сестра. И не я докосва по онзи невинен начин, а очевидно копнее да бъде с нея.

След като я е пренебрегвал с години обаче, сега ще трябва да докаже, че чувствата му са истински. Преди да я изгуби завинаги.

Първоначално се изненадах, че Елси Силвър е решила да посвети цяла книга на Джаспър. Не разбирах колко е обвързан със семейство Итън. Колкото повече навлизах в сюжета обаче, толкова повече осъзнавах каква неотлъчна част е от ранчото. Същото важи и за Слоун. Тя не е просто братовчедката на Вайълет, Рет и останалите, а още едно дете, приело „Кладенецът на желанията“ за свой дом.

Слоун расте в златна клетка - достатъчно голяма, за да не я усети, но все пак клетка. Сложила си е розовите очила и се е отдала на балета. Слоун е от тези хора, които се раздават за околните и поемат техните тегоби на раменете си, за да не бъдат нещастни. До момента, в който осъзнава, че не иска повече да е кукла на конци. Решава най-накрая да постави своите нужди, желания и интереси на първо място. Отстоява позицията си и показва, че вече няма да си затваря очите, а ще се бори за щастието си.

Допадна ми, че авторката се е съсредоточила в настоящето на Слоун и Джаспър, а не да ни залива със сцени от миналото. Чувствата и всичко, което ги е накарало да се влюбат един в друг, са представени със сладко-горчиви спомени. Двамата изграждат връзката си на дълголетно приятелство, доказало се с опора, насърчаване и закрила.

Зад тихата и свенлива усмивка на Джаспър се крие наранен мъж, който не иска да се обвърже с никого от страх да не загуби и него. Заобиколен е не от семейството, в което е роден, а от това, в което е ценен, обичан и подкрепян. Джаспър е идеалният приятел и то не само в романтичен смисъл - винаги е на среща да помогне, грижовен, отговорен и трудолюбив, а близките му знаят, че им пази гърбовете. Сграбчва възможността да играе професионално хокей, но славата не го променя.

„Безсилен“ ми допадна най-вече заради тропата приятели-любовници, защото в отношенията на Слоун и Джаспър бяха замесени дълбоки чувства, обмислени и заглушавани години. Няма го това запознанство, изпълнено с похот, което е при останалите двойки от поредицата. И все пак трябва да призная, че книгата не блесна така, както „Безупречен“ и „Безсърдечен“. Липсва ми нещо, за да заобичам героите.