„Хипотеза за любов“ от Али Хейзълууд

Като докторант трета година, Олив Смит не вярва особено в дълготрайните романтични взаимоотношения – но най-добрата ѝ приятелка вярва и точно това я въвлича в настоящата ситуация. За да убеди Ан, че не само има връзка, но и е напът към щастливото си, безоблачно бъдеще, ще са ѝ необходими повече от джедайски умения. Учените вярват само на доказателства, нали? И, като всеки уважаващ себе си биолог, Олив се паникьосва и целува първия срещнат мъж.

А този мъж не е кой да е, а добре известният Адам Карлсън – изгряваща звезда в научните среди и, ами, задник. Затова Олив е повече от изненадана, когато властващият тиранин на Станфорд не само не се отдръпва, но и се съгласява да се престори за нейно фалшиво гадже. Но когато нещата се объркват главоломно и кариерата на Олив е застрашена да изгори като с бунзенова горелка, Адам отново я изненадва с безрезервната си подкрепа и плочките си на корема.

А Олив разбира, че единственото по-сложно нещо от това да изследва хипотеза за любов е да погледне собственото си сърце под микроскоп.

Първоначално смятах да си купя „Хипотеза за любов“ по-натам, за да може хайпът около нея да спадне. Планът ми се провали заради множеството сторита в букстаграм, които само ме накараха да я искам още повече. Затова пък я започнах без очаквания, за да не остана разочарована накрая, ако книгата не ми допаднеше. Е, сега мога да заява, че се насладих истински на романа.

Али Хейзълууд ни пренася в сферата на науката и университетския живот. А в Станфордския университет, сред някоя от множеството му лаборатории и надвесена над експериментите си Олив се замисля за хипотезите си, свързани с любовта. Или по-скоро за нейния късмет, който я поставя в доста неловка, но и комична ситуация, с която започва запознанството ѝ с доктор Карлсън. Няма да преразказвам анотацията и преминавам към образа на Олив, който няма как да не харесам. Въпреки загубата в миналото си тя е винаги усмихната и оптимистично настроена. Отдава се на проучването си, тъй като иска да помогне на колкото се може повече хора и техните близки да не страдат, както тя и майка ѝ са страдали. Олив има само двама приятели, но би направила всичко за тях (ситуацията с Адам го доказва).

Много се забавлявах със сцените, в които се появяваше и Ан, защото тя ги правеше весели. Ан и Олив стават най-добри приятелки не само защото са единствените момичета в групата по биология, но и защото от първия миг, в който се запознават, си допадат. Олив се вдъхновява от смелостта и решимостта на Ан, която е готова да се бори за уважението на жените в природо-математическата научна среда. Другият член на триото е Малкълм. Той желае да се наслади пълноценно на студентския живот и когато завърши, да си намери добре платена работа по специалността си. Олив споделя всичките си страхове с Малкълм и той винаги е до нея, разбира я и я подкрепя.

Името на Адам Карлсън се споменава със страхопочитание в научната среда в „Станфорд“. Той иска от студентите си да бъдат постоянни, дисциплинирани и отлични учени. Да, често е прекалено взискателен и не се интересува, че ще нарани някого с думите си, но това не означава, че е зъл. Всъщност Адам може да е и много мил и загрижен. Това се забелязва още в началото на „Хипотеза за любов“, когато той се притича на помощ на Олив и се съгласява да бъде нейното фалшифо гадже. Харесах връзката между него и Олив, защото първо се опознаха и изградиха стабилни отношения преди да се появят чувствата им.

Али Хейзълууд не споделя много за миналото на Адам, така че се наслаждавах на разказите на Холдън - най-добрият приятел на Адам и негов колега в Станфордския университет. В известна степен Холдън и Олив си приличат - двамата винаги са весели и лъчезарни. Холдън и Адам са израснали заедно и се познават толкова добре, че се разбират и без думи. Том е другият приятел на Адам, който се появява в книгата. Той също е учен и посещава университета заради общото им финансиране. Не успях да го харесам колкото Холдън и обратът в образа му ме изненада донякъде, тъй като въобще не го очаквах.

Смятам, че „Хипатеза за любов“ е чудесна любовна книга, тъй като именно любовната история е изградена добре. Липсата на някаква сериозна драма помежду им също е голям плюс, а сюжетът не е някакъв пълнеж, колкото да запълни обема от 400 страници.