„Елантрис“ от Брандън Сандерсън

След „Мъглороден“ е ред на първата издадена книга на Брандън Сандерсън, която се развива в напълно нов свят с нова магическа система и колоритни герои. Много харесах „Елантрис“, защото е от класическото фентъзи - има магия, политически интриги, магия, религиозен сблъсък и пак магия. Ревюто няма да съдържа спойлери, но ще има обяснения за света и неговите обитатели. 

Сел е планетата, на която се развива действието в „Елантрис“. Представени са няколко страни - империята Фьорден и двете кралства Арелон и Теод. Арелон все още не е станал част от империята заради Елантрис - някогашния град на боговете, а Теод - заради местополжението си. Императорът на Фьорден обаче вече е решен да присъедини двете кралства и изпраща един от висшите си жреци, за да покръсти нарада на Арелон за три месеца. В началото Хратен смята, че ще се справи за този период от време, защото Елантрис вече е паднал. 

Как изглежда Елантрис и обитателите му обаче? До преди десет години градът буквално е излъчвал светлина и е бил еталон за могъщество, а портите му са били отворени за всеки нуждаещ се човек. Елантрисците се смятали за силни, бързи и умни безсмъртни същества, които използвали АонДор - магията на аоните (мистични древни знаци на аонски език). Те се познавали отдалеч със своята дълга сребърна коса и сияеща кожа. АонДор не се предава генетично, следователно всеки може да стане елантрисец чрез процес, наречен Шаод. Тази трансформация най-често се случва през нощта и щом обикновения човек се преобрази в елантрисец се мести в Елантрис и започва да води нов живот, изпълнен с мъдрост и охолство. Но изведнъж всичко се променя. Елантрисците губят магията си, а самият град губи своя цвят и започва да се руши. Това събитие по-късно получава наименованието Реод и се смята за възмездие и наказание. Шаодът обаче продължава да го има, но не е пълен. Елантрисците вече не се почитат, а се смятат за нещо неприятно и биват изпращани в рушащия се град, където живеят в мизерия и постоянна болка. Тези, които от толкова силна болка губят разсъдъка си, се наричат Хоеди. 

Романът се разказва от три основни гледни точки. Първата е на принц Раоден - наследникът на трона на Арелон. Той се събужда една сутрин и осъзнава, че се е станал елантрисец. Веднага е изпратен в Елантрис и там се сприятелява с Галадон, който се превръща в негов истински приятел и винаги му пази гърба. Раоден отказва да приеме, че с влизането му в Елантрис, съществуването му е приключило. Не иска да се превърне в някой, който е загубил надежда, спрял е да вярва и очаква с благодарност смъртта. Прави точно обратното - с моралните си ценности подобрява живота в Елантрис, като дава работа на всички, за да спрат да мислят за глада и да намерят поне малко щастие. Колкото и да звучи невероятно, принцът няма недостатъци. Брандън Сандерсън го създава като перфектния герой и аз нямам никакъв проблем с това, защото на място като Елантрис е нужен именно персонаж, подобен на Раоден. Всъщност единствената борба на принца е тежестта на лидерството. Ще оправдае ли очакванията и надеждите на подчинените му, или ще ги разочарова? Заслужава ли цялата лоялност, която получава?

В този абзац ще споделя повече за аоните и как работят те. Предупреждавам, че ще има СПОЙЛЕР. Част от това, което ще споделя, не е написано в книгата, а самият Сандерсън го казва. Аоните са сложина за рисуване. Трябва да се рисуват прецизно и с точност. Трябва доста практика. И Раоден решава да се научи да ги създава. Отнема му доста време, за да схване (не без чужда помощ), че всъщност аоните отговарят на релефа на Арелон и за да работят правилно, е нужно да се добави още една линия към дадения аон. Отделно в това открие се крие и ключът към правилното функциониране на магията. Как всъщност работят аоните? Чрез Дор. Това е невидима енергия, която е във всичко, но не може да се докосне. Тази енергия контролира всичко, но не влияе на нищо. Аоните са по-стари от аонския език и са базирани директно от земята. Единствено елантрисците могат да ги рисуват и те трябва да са от земите на Арелон и Теод, което води до мисълта, че арелонците и теодците са свързани генетично по някакъв начин. И тъй като само елантрисците могат да рисуват аони, някой, който е бил взет от Шаод, сигурно е разработил системата за писане. 

Принцесата на Теод - Сарене, пристига в Арелон, за да се омъжи за принц Раоден. Но когато слиза от кораба, разбира, че е мъртъв. От първия миг тя се съмнява в научено и въпреки че не започва свое разследване, дълбоко в себе си се надява принцът да е сред живите. Заради сключения договор между двете кралства Сарене се смята за съпруга на Раоден и трябва да остане в Кае (столицата на Арелон). Какво обаче ще прави по цял ден? Ще провали плановете на фьорденския жрец. Защо го прави? За да защити родината си. Сарене много добре знае, че ако падне Арелон, Теод е следващ. Принцесата е умна, хитра и убедителна. Мъжете в Теод я смятат за студена, но всъщност не е такава. Просто не допуска лесно всеки до себе си и ѝ трябва време, за да свикне с някого. Към края на книгата ще си проличи как благодарение на нея Раоден и Хратен (жрецът) са намерили това, което са търсели. Раоден - как да поправи Елантрис, а Хратен - смелост да се обърне срещу Дилаф. Така че тя дава тласъка на промяната.

Лично на мен Хратен ми бе най-безинтересният персонаж от тримата. Смята, че има някакво право да покръстни хората в Арелон; че това е неговото призвание. В голяма част от романа Хратен е идеален антигерой, но с напредването на историята осъзнах, че той е просто отдаден на каузата си човек, който не желае да навреди на още хора. И все пак той няма право да подтиска вярата на околните и да налага своята. Трябва обаче да призная, че действията му са на база обмисляне, логика и търпение. Хратен е персонажът, който най-много израсна в книгата. Постепенно проумява, че постъпките му не са правилни и всеячески се опитва да не направи същата грешка като в Дуладел (друга държава на континента). Започват вътрешните му терзания и опитите му да разбере какво всъщност е за него вярата и какво трябва да направи в нейно име. И в края на „Елантрис“ постъпва правилно. Не според нарежданията на императора, а според моралните си възгледи. 

Още един интересен герой за наблюдаване е Дилаф. Неговият образ в началото на книгата също се различава от този в края. Много ясно показва чувствата си към Елантрис и вярността си към Фьорден. Въпреки общата цел Хратен и Дилаф действат по коренно различен начин и след всеки сблъсък между двамата читателят се чуди дали Дилаф няма тайна мисия. Галадон и Карата също не са за пренабрегване. Те двамата дават упора на Раоден. Галадон със своя хумор и песимистичните си възгледи, а Карата със своите мъдри съвети. На Сарене също ѝ се помага. Херцог Роял, лорд Еондел, барон Шуден, Кайн, Лукел и Ейхан я приемат в своята групичка и ѝ отстъпват мястото на водач. Място, което преди е принадлежало на Раоден. 

Ревюто стана прекалено дълго. Но няма как с творбите на Брандън Сандерсън. Исках да споделя още неща, но реших че и без това съм засегнала доста от магическата система. Няколко думи за финала. Доволна съм от него. Сандерсън споделя, че ще има продължение, но то ще се развива около десет години след края на „Елантрис“, така че финалната сцена дава някаква представа как се развива Арелон след победата над Фьорден и връщането на силите на елантрисците.