„Сянка в жарта“ от Дженифър Л. Арментраут

Родена в плащеницата на Древните, Девица, обещана от Орисиите, животът на Серафина Миръл никога не ѝ е принадлежал. Избрана още преди да е родена да плати за отчаяна сделка, сключена от отдавна забравени предци, за да спаси народа си, Сера е принудена да загърби живота си и да се отдаде на Древния бог на Смъртта като негова съпруга.

Истинската съдба на Сера е най-строго пазената тайна в Ласания – тя не е беззащитна Девица, а обучена убийца с точно определена мисия и една цел. Да накара Древния бог на Смъртта да се влюби в нея, да се превърне в неговата слабост и тогава… да го убие. Ако се провали, обрича кралството и народа си на бавна и мъчителна смърт.

Сера винаги е знаела каква е. Избраница. Съпруга. Убийца. Острие. Призрак без точна форма, но пропит с кръв. Чудовище. Докато не среща него. Докато неочакваните думи и дела на Древния бог на Смъртта не прогонват мрака, таящ се вътре в нея. Докато изкусителното му докосване не пробужда страст, която никога не си е позволявала да изпитва. Но Сера никога не е имала избор. Нейният живот така или иначе е изгубен – винаги е бил. Защото е докосната и от Живота, и от Смъртта.

Мислех да кача това ревю още миналата седмица, но реших да го отложа за тази, за да може повече от вас да си я купят и евентуално да я прочетат. За тези, които все още не са я започнали, ви успокоявам, че няма да има спойлери за романа и тя може да се чете самостоятелно от „От кръв и пепел“.

Когато започвам нова поредица от познат автор винаги имам едно притеснение, че главните герои ще си приличат по характер. Това притеснение го имаше и тук, но още с първите глави разбрах, че въпреки приликите между Серафина и Попи - и двете са Девици, Избраници и водят самотен живот, двете са и различни една от друга. От раждането си Серафина е подготвена да стане съпруга на Древния бог на смъртта, да го съблазни, да се превърне в неговата слабост и да го убие, за да може да възпре Разложението. Тя сляпо се подчинява до момента, в който самият Древен не я отхвърля и в продължение на три години Серафина правя каквото иска, когато иска. В този период тя се променя - отваря се за света и отказва някой друг да взима решения вместо нея. Сера изпъква със своята увереност, импулсивност и безразсъдство. Тези ѝ качества са причината тя да е дръзка и да не се страхува.

Образът на Серафина в началото на „Сянка в жарта“ е свързан с този на нейното семейство. Баща ѝ умира, когато тя е още малка, и не го помни. Майка ѝ се жени повторно и Сера се сдобива с доведени брат и сестра. Тъй като съществуването на Серафина се пази в строга тайна, Тавиъс (доведеният брат) е наследник на трона и това го прави прекалено самонадеян и надменен. Езра (Езмерия) е пълна противоположност на брат си - лъчезарна, добродушна и състрадателна.

Чаках с нетърпение Никтос да се появи и да разбера повече за неговия герой. Имайки предвид, че е един от Древните и то бог на смъртта, хората се страхуват от него и гледат да не го разгневят. Репетуацията му донякъде е оправдана, но с развитието на историята става ясно, че Никтос всъщност има добро сърце. Той прави всичко по силите си, за да предпази поданиците си, вслушва се в съветите на приближените си и защитава безпомощните. В живота му не липсват трудности и жестокости, но той успява да се справи с тях, като в същото време не губи човещината си. Допадна ми връзката между него и Серафина, въпреки че единствената ми забележка е повторението между тяхното запознанство и това на Попи и Кастийл - тя не знаеше кой е той, но пък Никтос знаеше коя е Серафина. Смятам, че Дженифър Л. Арментраут можеше да измисли нещо по-различно.

В Земята на сенките се появяват доста второстепенни герои. Някои от тях са Нектас, Сайон, Ектор, Айос и Бел. За тези от вас, които са чели „Корона от позлатени кости“, Нектас трябва да ви е познат, а за останалите той е дракенът, който пази Никтос. Като споменах дракени, други техни представители са малките Джейдис и Рийвър, които всеки път ми стопляха сърцето. Надявам се боговете да имат по-голямо присъствие във втората книга и авторката да наблегне на техните персонажи.

„Сянка в жарта“ може да се чете и като самостоятелна поредица, но лично на мен ми бе много приятно да се върна в познатия свят, въпреки че той малко се различава от този в „От кръв и пепел“. И все пак Дженифър Л. Арментраут допълва образите на дракените и боговете и отговаря на някои от въпросите, появили се в „Корона от позлатени кости“.

Ревю на „От кръв и пепел“ - тук.