Техният свят е такъв, в който онези, които умират в слава, се връщат като богове, за да живеят затворени в пантеона в столицата на Халандрен и където сила, известна като Биохроматична магия, се основава на есенция, известна като Дъх, която може да бъде събрана само една единица в даден момент от отделни хора.
С помощта на Дъха в ежедневните предмети могат да се извършат всякакви чудеса и пакости. Ще са необходими значителни количества от всеки, за да се решат всички предизвикателства, пред които са изправени Вивена и Сири - принцесите на Идрис, Сусеброн - Богът крал, Лайтсонг - неохотен бог на храбростта, и мистериозният Вашер - Спиращият войната.
Нямах търпение да прочета „Спиращият войната“ заради описанията на Халандрен - страна, преизпълнена с ярки и наситени цветове. Брандън Сандерсън за втори път успява да създаде оригинална и завършена история в една книга с множество главни герои, които са различни един от друг. В ревюто няма да има спойлери, но както при „Елантрис“ и „Душата на императора“ ще има обяснения за Налтис (планената, на която се развива действието) и магическата система.
Още в самото начало се показва явния контраст между Халандрен и Идрис - кралства с общо минало, но с отделно бъдеще. Преди триста години Идрис не е съществувал. След разрушителната война Велебран обаче кралското семейство бяга от Халандрен и се заселва на север в планите и създава ново и отделно кралство. А самият Халандрен започва да се управлява от Богът крал и другите по-нисши богове, известни като Завърналите се, като по този начин населението приема религията на Многоцветните тонове.
Преди да коментирам героите и техните действия нека разясня магията в Халандрен. Всеки, роден в Налтис, притежава БиоХроматичен дъх или накратко Дъх. Колкото повече Дъх има един човек, толкова повече сили притежава и разграничава различни нюанси на цветовете. Има четира типа БиоХроматични същности. Първият са Завърналите си - хора, завърнали се от благородна смърт. Те са известни и като боговете на Халандрен. Вторият са Безжизнените - съживени мъртъвци, които се управляват чрез Заповеди. Третият тип е Пробуждането - съживяване на неживата материя. Последният тип същности е подобен на Пробуждането, но този път предметът има съзнание. Пример за такъв предмет е мечът на Вашер Нощна кръв.
Гледните точки в „Спиращият войната“ са четири на брой. Сестрите принцеси Сири и Вивена, богът Лайтсонг и мистериозният Вашер. Сири и Вивена се различават доста по характер и маниери. Вивена, като най-голямото дете и дъщеря, е обещана на Бога крал. Това означава, че през целия ѝ съзнат живот тя е обучавана да бъде сдържана и рационална и да разбира от политически игри. Но когато най-малката ѝ сестра е изпратена в Т'Телир (столицата на Халандрен), Вивена се чувства незначителна и заминава да спаси Сири и да опита да спре войната. Но пристигайки в Т'Телир, принцесата се сблъсква с доста трудности и накрая самоуверената Вивена е заменена от обърканата и несигурна Вивена, който в крайна сметка открива своя път.
Сири е пълна нейна противоположност. Винаги усмихната и нарушаваща правилата. Не се интересува от чуждото мнение и не се притеснява да показва емоциите си. Когато обаче се изправя пред Бога крал, тя изпитва единствено страх и притеснение. Трябва да изминат седмици, за да разбере, че Сузеброн (Бога крал) не е чудовището, за което го представят, а е един мил, добър, скромен, но и наивен мъж. За момента тяхната връзка е най-добре изградената и съдържа най-много романтични моменти, така че нямаше как да не я харесам. Ако израстването на Вивена е бързо и внезапно, то това на Сири е постепенно. Тя има времето да опознае ситуацията, да прецени за какво да се бори и да създаде план. И по този начин от непокорна принцеса се превръща в уверена кралица.
Чрез главите на Лайтсонг се показва животът в пантеона на Халандрен и как всъщност един човек може да се превърне в бог. Това е възможно само ако умреш с героична цел и се върнеш отново към живот, за да отдадеш Божествения си дъх с цел предотвратяване на нещо лошо. Първоначално не му бях фенка, но с развитието на историята ми стана симпатичен. Лайтсонг се държи така всякаш не му пука и приказва каквото си иска, за да прикрие чувствата, бушуващи в него. Предпочита да мързелува и да е безполозен за останалите богове, но в същото време притежава остроумие, което го води до целта, върнала го към живот.
Последният главен герой е Вашер, който всъщност няма много глави. Това обаче не означава, че няма важна роля в историята, а напротив. Просто Брандън Сандерсън, както винаги, оставя разкритията за накрая. Вашер отблъсква със своята студенина и грубост, но това е само докато не бъде опознат. След това продължава да отблъсква, но читателят знае, че е заради характера и живота му. Образът му е толкова мистериозен, колкото и този на разумния му меч Нощна сянка. Мечът може и да притежава някакъв разум, но не мисли като обикновения човек - времето не значи нищо за него и не може да осмисли човешките взаимоотношения. Въпреки че през повечето време е жизнерадостен, весел и жадуващ за внимание, може да е и егоцентричен и да опита да убие всеки, който счита за зъл.
Вече съм преполовила книгите за Космера и до момента „Спиращият войната“ е любимият ми роман заради цветното описание на Халандрен, романтиката, която по принцип не е много засегната в творбите на Сандерсън, между Сири и Сузеброн и интересните способности на хората, притежаващи голямо количество Дъх. А това, че е и самостоятелна книга, е още един плюс.
0 коментара:
Публикуване на коментар