„Бял пясък“ предоставя на читателите поглед към една от най-важните, до този момент непубликувани части от огромната вселена Космер, създадена от Сандерсън.
По принцип не чета комикси, но нямаше как да пропусна този, защото той разказва за нова планета от вселената на Космера, а именно Талдаин, от която идва и една от най-важните героини - Крис. За нея обаче малко по-късно. Комиксите от тази поредица са три на брой и тъй като са кратки, ревюто ще бъде и за трите. То няма да съдържа спойлери, но ще ви запозная с особеностите на Талдаин и неговата магическа система.
Ако обстановката на „Спиращият войната“ ви напомня на някоя джунгла или оазис, то тази в „Бял пясък“ представя живота в пустинята. Пясък навсякъде, докъдето ти стигне погледа, а под пясъците се крият животни (дълбокопясъчници), готови да те нападнат. Жегата е нещо, което не изчезва, а водата - нещо, търсено от всички.
Условно Талдаин може да се раздели на Дневна страна, която непрекъснато е окъпана от блясъка на слънцето, и на Тъмна страна, която пък е потънала във вечна тъмнина. В „Бял пясък“ е наблегнато на Дневната страна и нейните обитатели. Такива са Повелителите на пясъка, които с магическите си способности могат да контролират белия пясък. Използваният пясък от бял се превръща в черен. Давам подсказка на тези от вас, които са чели „Спиращият войната“ - докато Хойд, преобразен като майстор разказвач, разказва на принцеса Сири история, той използва пясък. Тези Повелители имат различни дарби, но една от тях, спомената в комикса, е втечняването или иначе казано водата се превръща в пясък.
Главният герой тук е Кентън - синът на Върховния майстор. И като такъв Кентън иска да се докаже не само пред баща си, но и пред останалите Повелители. Трудна задача, имайки предвид, че способностите му са слаби, но той не се отказва. А когато решава, че е единственият оцелял от нападението, се съюзява с непозната Крис и заедно с нея и продружителите ѝ заминава за Лоссанд, където разбира, че и други Повелители са се спасили. Нова трудност обаче се появява и този път Кентън ще се бори, за да докаже, че може да е силен и обещаващ водач. А докато разрешава проблемите на Повелителите на пясъка, Крис има своя мисия.
Бях много развълнувана за този комикс, тъй като знаех, че най-накрая ще срещна Крис - един от малкото хора, които пътуват из Космера. Тук обаче тя все още е само Крисала - херцогинята, която търси свой близък в Дневната страна и която решава да помогне на Кентън да запази Дием (гилдията на Повелителите на пясъка). За съжаление обаче, образът ѝ не е представен в дълбочина и няма как да бъде добре опознат. И все пак може да се забележат смелостта и любопитството ѝ. Така че стискам палци Сандерсън да ѝ обърне повече внимание в някоя друга творба и да разкаже нейната история.
За първи път чета комикс и колкото и да ми допадна оформлението, не смятам, че „Бял пясък“ е подходящ за комикс, защото творбите на Брандън Сандерсън не могат да бъдат представени като графичен роман заради дълбочината на творчеството му. Според мен колкото и да са опитали да вмъкнат най-важните детайли, няма как за 160 страници да се представи нов свят с нови герои и техните умения. Например за 50 страници са вкарани няколко персонажа от различни култури с доста интересни названия. Отделно другите два комикса не са кой знае какво и ако не броим обратите в „Бял пясък 3“, които показват добрите идеи на автора, не смятам, че си заслужават да бъдат прочетени.
Средната ми оценка за трите комикса са 2✩. Ако сте почитатели на Космера и искате да изчетете всичко, свързано с него, трябва да включите и „Бял пясък“. Първият комикс всъщност не е толкова лош, но лично аз имах много високи очаквания, които не се оправдаха. А като се замисля колко голям потенциал би имала поредицата, ако бе превърната в самостоятелен роман като „Елантрис“ и „Спиращият войната“...
0 коментара:
Публикуване на коментар