Здравейте! Година след като публикувах ревюто си за първите три книги от поредицата „Мъглороден“, е време да ви споделя за следващите романи, чието действие се развива триста години след края на „Героят на времето“. Отсега предупреждавам, че ревюто ще съдържа СПОЙЛЕРИ за всички творби от поредицата. Както в „Мъглороден“ ера 1, така и тук, няма да се задълбочавам в образите на героите, а по-скоро ще ви запозная с обстановката на модерен Скадриал.
„Сплавта на закона“ поставя началото на една нова тетралогия, разказваща за обитателите на планетата Скадриал. Вин, Елънд, Сейзед, Дух и приятелите им са останали в миналото и се приемат от настоящото население като велики и вече исторически личности. Вин е позната като Издигащия се воин, а Елънд - Последния император. Разбира се, Сейзед вече не е обикновен Пазител, а Хармония. Лутадел (столицата на Последната империя) е прекръстен на Елъндел (столицата на Елънделския басейн). Аломантията и ферохимията още се практикуват, но с времето са се появили и Двуродни - хора, притежаващи една аломантична и една ферохимична сила. А познанието за металургията е силно ограничена и се свежда до една шепа хора и кандрите. В Елънделския басейн религията основно се разделя на две - едните са Оцеленците, а другите са Пътеследващи.
Въпреки че в Скадриал вече има електричество, пушки и пистолети, влакове, коли, небостъргачи и еванотипи (снимки), все още на лице е раздлението между бедни и богати. И все пак работниците имат право на глас и тяхното мнение се зачита, а аристократите се наказват за престъпните им деяния. Е, не всички, но поне има напредък от времето на Лорд Владетеля. Уакс е главният герой в „Мъглороден“ ера 2. Той е Двуроден - аломантичната му сила е да Тласка, а ферохимичната - да трупа и губи тегло. Като млад решава да напусне Елъндел и заминава за Северните Диви земи (района извън Елъндел) и се впуска в живота на защитник на реда. И така в продължение на двадесет години. Когато любимата му е убита, той решава да се завърне в родния си град и да застане начело на Къща Ладриан, която е пред фалит. Уакс се опитва да загърби миналото си и да се съсредоточи в настоящето си, в което е лорд Ладриан, и поради тази причина и възможния фалит се съгласява да се ожени за дъщерята на лорд Хармс - Стерис. Точно тогава обаче започват серия от обири и отвличания на пет момичета (в това число и Стерис) и Уакс намира така желаното извинение да вземе пистолетите си и отново да стане констабъл (полицай).
В разследването на случая и търсенето на Стерис се включват Уейн (старият приятел и помощник на Уакс) и Мараси (братовчедката на Стерис). Уейн също е Двуроден. Едновременно може да забързва времето и да съхранява здраве. Той винаги пази гърба на Уакс и двамата се хвърлят в битка без да му мислят много, защото знаят, че трябва да спасят невинните. В същото време обаче Уейн може и да се държи глуповато и шеговито. Образът му често играе ролята на човек, който разведрява напрегнатата ситуация. Мараси пък е неговата противоположност. Да, тя също обича да се шегува, но не и когато животът ѝ е под заплаха. Тя се възползва от ситуацията с отвличането на Стерис, за да се присъедини към Уакс и Уейн и да усети тръпката, за която вечно си е мечтала - тази на приключението. Мараси впечатлява с качествата си на умна, схватлива и смела жена, която иска да се докаже пред околните, че е способна и не трябва да бъде подценявана.
В хода на събитията Уакс разбира, че чичо му, който е част от някаква група, наречена Котерия, е замесен в обирите и похищенията. Въпреки всичките му опити така и не успява да го хване, но пък спасява Стерис и отношенията помежду им се променят. Уменията му на добър констабъл му печелят място сред останалите полицаи. Уакс разбира, че трябва да спре чичо си, но времето за тази битка още не е дошло и поради тази причина се насочва към останалите престъпления в Елъндел, защото всъщност в цивилизацията са най-дивите земи.
Една година изминава, в която Уакс и Уейн преследват престъпниците, а Мараси вече е пълноправен констабъл. „Отсенки от себе си“ започва с убийството на продаждния брат на губернатора. На пръв поглед изглежда като обикновено престъпление, но бързо става ясно, че убиецът трябва да е ферохимик заради нечовешката бързина, с която са убити лорд Инейт и хората, с които е търгувал. Но кой би го сторил и защо? Благодарение на разговора с Хармония Уакс разбира кой стои зад убийството, но задачата му да го спре става още по-трудна, защото извършителят не е обикновен ферохимик, а кандра, която си е извадила единия клин и Хармония не може да я спре. Как обаче кандра може да получи ферохимически сили? Поредният въпрос, който развълнува Уакс. В модерен Скадриал кандрите се считат за митични създания и са известни под името Безличните безсмъртни. Те отговарят пред Хармония и когато на Уакс му е нужна помощ срещу кандрата убиец, божеството изпраща МеЛаан. Тя изненадва не само с дългия си живот и бойните си умения, но и с по-свободомислещото си държание.
Кандрите играят доста важна роля в „Отсенки от себе си“, тъй като една от техния вид не само че е успяла да премахне единия си клин, но и да го замени с такъв, който ѝ дава аломантична или ферохимична сила. А още по-изненадващо е, че хемелургическият клин е от непознат метал. Първоначално се почудих дали този метал не идва от друга планета, но щом прочетох следващата книга, осъзнах, че по-скоро идва от друг район на Скадриал, неизвестен за жителите на Елънделския басейн. Говорейки за тайнственост, такъв е и образът на Трел, който се споменава точно по един път в първите два романа от „Мъглороден“ ера 2. Мараси смята, че Трел е друг бог. А дали наистина е бог, или обикновен човек с различни дарби от тях?
За мен два от главните образи се надграждат. Тези на Мараси и Уакс. Както казах Мараси е умна, своеволна и много способна. В „Сплавта на закона“ тепърва навлизаше в света на пистолетите, битките и престъпленията. След това обаче с уменията и идеите си спечели място сред констаблите и всеки ден търсеше начин да се докаже пред колегите си. И смятам, че го стори. Малко хора на нейно място биха запазвили хладнокръвие по време на рискованите ситуации, в които попадаше благодарение на Уакс, и после да ги аналазира със спокойствие. Уакс търси справедливост. Цял живот я е търсел. Затова, заминавайки за Дивите земи, решава да бъде представител на закона. Връщайки се обратно в столицата обаче, не се отказва от страстта си и влага цялото си същество в търсенето на полудялата кандра. А тя му признава коя е наистина и за втори път сърцето му се разкъсва. Чувства се предаден от Хармония, но Уакс е силен не само физически, но и духовно. Да, истината го наранява, но той не е толкова крехък, за да се предаде на болката.
Изминават шест месеца до поредното голямо приключение на Уакс и компания. В „Оковите на скръбта“ героите посещават Южните Диви земи или по-точно Ню Сирън. Този път обаче имат две задачи: Уакс да открие чичо си и сестра си, а Мараси - клина на кандрата РеЛуур, който смята, че е открил Оковите на скръбта (металоемите на самия Лорд Владеля, в които е съхранил и шестнайсетте аломантични способности). Ню Сирън е прекрасен град - построен върху няколко плоски тераси, през които текат рекички, чийто край се стича надолу по ръба, образувайки малки водопади. Модата се различава от тази в Елъндел, но пък политиците са едни и същи навсякъде. Уакс няма да е Уакс, ако не съсипе партито, на което гостува. Но благодарение на това, той заминава от Ню Сирън и попада на склад в средата на нищото, който крие нещо доста интригуващо.
По време на плануването и на битките се вижда колко сплотена е групичката на Уакс, Уейн, МеЛаан, Мараси и Стерис, въпреки че това е първото ѝ приключение с годеника ѝ. Всеки знае уменията си и гледа да изпълни своята част от плана. Това важи и за Стерис. Тя е предвидлива, предпазлива, скучна и обичаща да прави списъци. В същото време обаче е и рационално мислеща, търпелива, умна и храбра. Знае, че е безпомощна и безполезна по време на пътуването до храма, но не се притеснява от този факт, имайки предвид спокойния живот, който е водила. Но желае да подобри уменията си и иска да научи колко път трябва да извърви. Аз не бих казала, че е безполезна. Не и когато става въпрос за политика или преговори. Или пък когато трябва да подкрепя Уакс.
В склада насред Южните Диви земи Уакс и останалите намират летящ кораб и заложник, който се оказва от друга страна, намираща се още по на юг. Неговото име е Алик и носи маска през цялото си лице. Не разбират езика му, той - техния също, но някакси успяват да се доберат до летящия кораб, който е корабокруширал, и да се измъкнат с по-малък. Заедно решават да заминат за планините, където е построен храм, в който се намират Оковите на скръбта. По пътя Алик разказва за своя народ - малвишците, които са силно технологично напреднали и притежават медальони, в които да съхраняват ферохимични (основно) и аломантични сили. Те вярват в Йегенмир - нещо като бог, което едновременно е цяло и отделно (Хер и Фрие). Още по-интересното е, че притежават метал, непознат на елънделците - етметал.
„Мъглороден“ ера 2 ми допадна с една идея по-малко от „Мъглороден“ ера 1. Но с „Оковите на скръбта“ и наученото за народите, намиращи се на юг от Елънделския басейн, и техните възможности, определено последната книга от тази ера - „Изгубеният метал“, която трябва да бъде издадена в средата на ноември месец, ще бъде интригуващ край за историята на Уакс и Уейн.
Ревю на „Мъглороден“ ера 1 - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар