„Дом на пръст и кръв“ от Сара Дж. Маас

Брайс Куинлан озаряваше Лунния град, обикаляйки всяка нощ клубовете, в които ангели, шифтъри, човеци и феи се сливаха в едно необуздано море от перфектни тела.

Но тогава демон уби най-близките ѝ приятели.

Две години по-късно, когато предполагаемият убиец е поставен зад решетките, престъпленията започват отново. Ето защо лидерите на града изпращат Брайс да разследва, а поробеният паднал ангел, Хънт Аталар, трябва да я наглежда. Но докато Брайс се бори да разкрие истината – и се опитва да устои на привличането към ангела, който следи всяка нейна стъпка – тя осъзнава, че върви по следи, които я отвеждат все по-дълбоко в нейното тъмно минало.

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди три години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. Още при първия си прочит дотолкова харесах „Дом на пръст и кръв“, че ѝ дадох пет звезди. Сега, при препрочита, се сближих още повече с героите и техните проблеми.

Брайс е комбинация от характерите на Елин и Фейра. В първите няколко глави е представена като типична купонджийка - всяка нощ е по клубовете, танцува, пие и се друса. Това не означава, че е безотговорно момиче, напротив. Отнася се сериозно къв работа си и приятелите ѝ винаги могат да разчитат на нея. Но ето че в една съдбоносна вечер, когато Брайс се връща от поредното парти пияна и надруса, открива приятелите си мъртви. И от тази вечер тя се променя. Брайс е първият герой на Сара, който има силна връзка с родителите си. Или по-точно с майка си и доведения си баща, който я е отгледал като своя и я е научил на тънкостите при стрелбата с оръжие, докато се тича. А майка ѝ е от онези загрижените, които биха направили всичко, за да може детето им да е щастливо. Брайс е поредният силен женски персонаж, написан от авторката. На моменти обаче се дразнех от това, че не приемаше помощта на Рун и дори на Хънт. Разбирам, че е нормално да иска да е самостоятелна, но когато вижда, че не може да се справи сама, трябва да приеме помощта.

Даника е най-добрата приятелка на Брайс. Двете се запознават в университета, където споделят обща стая. И през тези пет години, в които са приятелки, споделят всеки важен момент от живота на другата заедно. Двете се подкрепят, пазят си гърбовете и се превръщат в едно задружно семейство заедно с глутницата на Даника - „Дяволи“. Убийството на Даника и глудницата беше ужасно. С тяхната смърт Брайс се промени. Остави околните да продължат да я мислят за купонджийката, която бе преди смъртта на приятелите си, но тя остана една празна черупка, която съществуваше ден за ден. И Хънт ѝ показа, че може отново да има един щастлив живот.

Хънт е паднал ангел, тоест роб на Републиката. Преди 200 години решава да подкрепи бунта на Шахар - архангелка, която въстава срещу архангелското управление и сестра си. За съжаление, бунтът не успява, Шахар умира, а Хънт се превръща в роб, както и всички ангели, били се онзи ден. Последният му собственик е Мика Домитус - архангел на Лунния град. Двамата сключват сделка и ако Хънт успее да открие кой убива венири в града, той ще намали присъдата му. И така Хънт и Брайс стават отбор. В началото са като котка и мишка. Той я подценява, а тя го ненавижда заради арогантното му държание. Но постепенно започват да изпитват чувства един към друг. Типична връзка в стила мразя те - обичам те, но на мен не ми пречи. Интересно е за проследяване как отношенията им. Хънт, който от години е свикнал да се справя сам, изведнъж замечта за бъдеще, в което да има човек, който се притеснява за него и иска да му помага.

Един от най-важните плюсове е създаването на един страхотен свят, в който хората се разхождат сред ангели, елфи, фери, вълци, вампири и други магически същества. Друг плюс е възрастта на героинята. Брайс е в средата на двадесетте си години и тази подробност идва като глътка свеж въздух, защото на тази възраст човек знае повече за живота и може да взима по-сериозни решения. Всички второстепенни герои помогат действието в романа да се развива и да няма скучни моменти. На моменти обаче се бърках кой-кой е, тъй като един път се използват първите им имена, а друг път - фамилиите им. Отделно липсва карта на Мидгард. Назовават се най-различни географски обекти, които не присъстват на наличната карта на Лунния град.

С „Дом на пръст и кръв“ осъзнах, че няма нещо, написано от Сара Дж. Маас, което не бих прочела. Винаги ми е приятно да се потопя в нейния свят и да се опитам да разгада загадките преди тя да го е направила. Нямам си и на идея дали тази книга ще ви допадне, или не, но не пречи да ѝ дадете шанс. А аз, въпреки препрочита си, все още имам въпроси, чиито отговори чакам.

Редактирано: декември 2023г.