„Чисти“ от Джулиана Багът

Град в Северна Америка, девет години, след като Детонациите са разгромили света. Купола се издига величествено над отломките от останалия свят - в него живеят Чистите, чиито тела са без белези, здрави и превъзходни. Те са избрани да поставят началото на една нова, по-добра човешка раса. А долу, в града, всички останали се борят да оцелеят.

Така стоят нещата за 16-годишната Преша, която живее с дядо си в склада на стара бръснарница. Скоро тя ще трябва да се предаде на специализираната полиция, за да бъде тренирана за войник... или за да бъде използван за мишена, ако преценят, че е прекалено повредена и слаба. Но Преша не е слаба и не иска да се преструва повече. Тя бяга и е открита... от Партридж.

Бащата на Партридж е сред най-влиятелните в Купола. Но младият мъж се чувства изолиран и самотен, различен. Един ден случайно предположение го навежда на мисълта, че майка му може все още да е жива, навън. Партридж рискува живота си, за да напусне Купола и да се опита да я намери. Когато Преша среща Партридж, светът за тях се разтърсва за пореден път...

„Чисти“ е от онези книги, които вътрешно смяташ, че няма да ти харесат, а след прочита ѝ желаеш да продължиш със следващата книга само и само, за да разбереш как ще продължи историята на героите. В началото действието ми вървеше бавно, но след това се забърза. След запознанството на главните герои тайните започнаха да излизат. Разгадаването на тези мистериии ме караше да прелиствам страница след страница. Отделно ми допадна представата на Джулиана Багът за апокалипсиса на света.

Преша е поредната силна героиня, с която се запознавам. На моменти бе безразсъдна, но това не ми пречеше. Личеше си колко много обича дядо си и на какво е готова, за да го предпази. Преша бе живяла труден живот. С глава на кукла вместо пръсти (не помня на коя ръка) главната героиня трябва да се научи как да оцелява сред изпитанията, които среща, живейки отвъд Купола. И точно това я прави силен персонаж. Не се подлъгва от красивите лъжи, а предпочита лошата истина. В началото доста се чудех дали двамата с Партридж ще станат двойка и се радвам, че авторката реши да не създаде както такова клише, така и любовен триъгълник.

По време на първата ми среща с Брануел не знаех дали да го харесам или не. Смятах, че е някакъв фанатик, чиито вярвания са грешни, но след това разкри своя потенциал и мило сърце. Той е от този тип момчета, които крият сърцето си зад стена от сарказъм и безразлично поведение. За Лайда все още не съм си направила категорично мнение. Да, не се оказа глупавото момиче, за което я имах, но не успя и да ме впечатли. Стискам палци в следващата книга да покаже повече от личността си.

Докато Преша представя хората, живеещи извън Купола, които трябва да се справят с бедността и най-важното: да оцелеят, то Партридж е представителят на Чистите - всички хора, които живеят под Купола. Той осъзнава, че не може да седи повече затворен в Купола, след като има възможност обичаната му майка да е все още жива. Поемайки риск, той го напуска и се отправя към неизвестното. Харесах Партридж, защото бе един от малкото хора, които не искаха да продължат да си затварят очите за заобикалящия ги свят и желаеха да научат истината. Общото между него и Преша е това, че и двамата не се отказват, докато не научат това, което искат и не се притесняват да изкажат мнение. Допадна ми, че Джулиана Багът не натресе на читателя зараждащата му връзка с Лайда, а чувствата на Партридж към нея се появиха постепенно.

Попринцип не съм голяма фенка на антиутопичните книги, но „Чисти“ ми допадна. Няма много напрягащи сцени, идеята за апокалипсиса се развива с всяка страница, а героите не допускат да бъдат нечии марионетки. Ако харесвате книги като „Игрите на глада“ и „Дивергенти“, ви препоръчвам да прочетете и „Чисти“.