„Железен пламък“ от Ребека Ярос

Всички, включително и самата Вайълет Соренгейл, очакват, че първата година във военния колеж „Басгайът“ ще им бъде и последната. Вършитбата бе едва първият невъзможно труден тест, чиято цел бе да отсее малодушните, недостойните, родените без късмет.

Сега започват истинските тренировки и изпитания и не е ясно дали Вайълет ще издържи. Обучението не само е изтощително и брутално, но е и преднамерено създадено да закали издръжливостта на ездачите пред лицето на болка отвъд предела на човешкото. А и новият вицекомендант сякаш е приел за лична мисия да докаже на Вайълет точно колко безпомощна е – освен ако не предаде мъжа, когото обича.

Волята за оцеляване обаче няма да ѝ е достатъчна през тази убийствена втора година. Защото Вайълет знае истинската тайна, скрита в сърцето на „Басгайът“ от столетия. И може би нищо, дори и драконовият огън, няма да успее да ги спаси.

„Железен пламък“ направи своя фурорт не само в чуждестранните книжни среди, но и в нашите. За мен книгата е интересна и определено има развитие на връзките между героите, напрежение и обрати. Но както с „Четвърто крило“ не се прехласнах толкова много по историята и имаше доста глави, които за мен бяха ненужни, но за тях по-надолу в ревюто.

Вайълет вече знае тайната, която майка ѝ и останалите от командването крият. За момента обаче няма какво да направи освен да се върне в „Басгайът“ и да се впусне с всички сили във втората година от обучението си. Трябва да се справи едновременно със задълженията си, пътуването до базата на Зейдън, за да може Терн и Сагейл да се виждат, и опитите да разшифрова дневника на един от Шестимата. Трудно и сложно е, но тя обича предизвикателствата. Вайълет определено е една от най-умните героини, за които съм чела, и фактът, че в много ситуации мислеше като писар, а не като ездач, даваше свежи и нестандартни идеи. Трябва обаче да призная, че една от силните страни на Вайълет е желанието ѝ да защитава хората, които обича. Показа, че е готова да пожертва себе си, за да може приятелите ѝ да оцелеят.

След завършването на „Басгайът“ Зейдън е пратен в далечна база и връзката от разстояние е предизвикателство за него и Вайълет, имайки предвид, че в началото са в напрегнати отношения. Не се впрягах от безсмислените им разговорите на тема доверие и споделяне просто защото не им обръщах много внимание. Ясно ми е, че в поредица от пет романа няма как главните ни герои още от втората книгата да се съберат и да нямат проблеми. Този път не му симпатизирах толкова много, защото се държеше твърде покровителствено и постоянно отклоняваше по-неудобните въпроси на Вайълет. Искам да спомена и един нов персонаж - Вариш, който е създаден, за да бъде злодеят в първата част на сюжета на „Железен пламък“. Той е мрачен, безсърдечен и жесток. Изпитва удоволствие, когато разпитва враговете си и почти никога не се извинява за постъпките си. И когато осъзнаеш, че го мразиш толкова, колкото Вайълет, разбираш, че Ребека Ярос си е свършила работата.

Неведнъж съм казвала, че за мен второстепенните герои също трябва да се развиват. За съжаление, Лиам няма да има този шанс, но Ридък, Сойър, Ри, Имоджен и още куп други персонажи израстват и съм сигурна, че ще са полезни в следващите книги. Най-голяма промяна се вижда в отношенията между Вайълет и Имоджен. Не мога да кажа дали двете ще бъдат близки приятелки, но си личи, че си имат доверие и се подкрепят. Радвам се, че Джесения също има роля в книгата и двете с Вай продължават да си съдействат. Никога не съм вярвала, че има вероятност Джесения да предаде приятелката си, имайки предвид, че залага и своя живот на опасност. Предполагам, че Дейн няма да се превърне в мой любимец, но вече не го мразя толкова много. Личи си, че се разкайва за последствията от постъпката си и прави всичко по силите си, за да се реваншира.

Доволна съм от финала. Просълзих се на сцената в помещението с преградния камък. Но. Защо бяха нужни двеста страници пълнеж, за да се стигне до последните глави? Постигна се някакво примирие между ездачите и летците и Вайълет разбра как в миналото са създали защитите над Навара, но нищо друго не се случи. Лично аз се вълнувах повече за Андарна и нейното положение, за Първите шестима и венините. Затова се надявам в следващата книга да има повече информация по тези теми.