Египет - древната страна на фараоните

Египет е от тези страни с хилядолетна история. Изумяваме се от знанията, които древните египтяни са имали. Отнело ни е векове, за да изровим от планините с пясък съкровищата на фараонската страна и ще ти отнеме още много векове, за да разкрием всичките ѝ тайни. Ако въобще го направим. Аз самата имах възможността за една седмица да се докосна до този велик народ и да се изправя пред монументите, които вдъхват респект и почуда. И ще ви споделя за моето приключението под формата на ежедневен дневник. 

Много обичам, когато полетът е рано сутринта, защото така отрано започвам с опознаването на забележителностите. А сега ставаше въпрос и за нова култура с всичките им обичаи и традиции. С кацането на летището ни се дадоха визи, които на момента се попълват и в замяна на тях в паспорта се бие печат за допускане в страната. Щом минахме проверките и си взехме багажа, се запътихме към организирания ни автобус за първата ни спирка в Кайро - Историческият музей. В него се помещават статуи на Хефрен, Хатшептут и различни богове, както и мумии на фараоните Рамзес III, Рамзес IV, Тутмос IV, Сети I и др. Разбира се, най-интересният експонат е съкровището на Тутанкамон. В отделната зала може да се види небеизвестната му погребална златна маска, саркофазите и тронът му. За съжаление, е забранено правенето на снимки. 

След музея дойде ред и на Великите пирамиди в Гиза. Не мога да опиша чувството да застанеш пред пирамидата на Хеопс. Когато застанах пред нея и се опитах да възприема гледката, ме връхлетя чувството на благоговоление. Нито един филм, снимка или разказ не може да те подготви за видяното. Останалите две пирамиди също са забележителни, но си личи отпечатък на изминалите години и климатичните условия и смятам, че е време да се започне с тяхната реставрация. Не влязох във вътрешността на пирамидата, защото знам, че е прекалено тясно и почти няма какво да се види. Великият сфинкс е още едно египетско чудо, за което има множество легенди. Не можеш да се доближиш до него дотолкова, че да го докоснеш, но веждайки го отдалеч, осъзнаваш истинските му размери и красота. 

Най-големият град не само в Египет, а и в цяла Африка е Кайро със своите 25 милиона жители. Следователно трафикът е много натоварен. И въпреки че в града има точно два светофара, които почти никога не работят, и никой шофьор не зачита правилника на движение, почти няма катастрофи. Това се дължи на факта, че пътните ленти са разделени и няма как да се навлезе в отсрещното движение. Също така липсват и пешеходни пътеки и за да пресечеш, трябва да минеш между колите. Ако някоя кола блъсне пешеходеч, се счита, че това е съдба от Бог. От толкова много жители е нормално да има преливащи от боклук кофи, но в Кайро, а и в други по-големи египетски градове, чистота е под всякаква критики - по улиците има всякакви боклуци. 

Рано сутринта се качихме в автобуса и се запътихме към Хургада - град, който от рибарско градче се е превърнал в курорт. Ако очаквате да разглеждате музеи и паметници, ще се разочаровате. В Хургада отивате, за да си отпочинете и да се насладите на слънцето, морето и всякакви дейности като гмуркате и сафари в пустинята. Неочаквах, че комбинацията от екскурзия и почивка ще ми хареса толкова много, но беше приятно след натоварен ден да имам няколко по-спокойни, които да прекарам на плажа и басейна.

Днешният ден бе предвиден за почивка и решихме първо да обиколим магазините срещу хотела за сувенири. Египтянските продавачи са същите като тези в Дубай и постоянно трябваше да се пазарим за покупките ни. Ако ви предложат някаква скъпа цена, не се притеснявайте да се пазарите и да смъкнете до тази, която искате. В най-лошия случай ще си тръгнете с празни ръце. Следобедът бе предвиден за плаж и тъй като хотелът бе на брега на Червено море, нямаше как да не отидем на плажната ивица. В началото на март водата не е много топла и аз реших да си топна само краката и остатъка от деня да прекарам в хващане на тен. 

Трябваше да станем в 4 сутринта, за да отпътуваме за Луксор, но това си заслужаваше, защото към 10 часа вече бяхме пред храмовия комплекс Карнак, построен в чест на бога на слънцето Ра. Гледала съм множество снимки от залата с колоните и съм щастлива, че и аз най-накрая успях не само да ги видя, но и да ги докосна и да проследя с пръст йероглифите, които са на хиляди години. Продължихме с кратка разходка по река Нил, чиято цел бе да преминем от източния бряг (страната на живите) на западния бряг (страната на мъртвите) и да посетим храмът на Хатшепсут. Той е популярен не само защото е построен от втората жена фараон в Египет, но и защото има невероятна архитектура - вграден е в самата скала, има три огромни тераси, разположени една върху друга, и множестество статуи и релефи. Последната спирка бе Долината на царете. Откритите гробници са около 63 на брой, но отворените за посещение са под половината. Сред тях е и тази на Тутанкамон, но почти няма какво да се види в нея, тъй като златото е в музея в Кайро. И все пак красотата на гробниците е в йероглифите по стените, които разказват най-различни истории. 

Двата дена бяха посветени на плаж и ги прекарахме под египетското слънце. В комплекса всеки ден имаше най-различни забавления - зумба, плажен волейбол, тенис и др. Хотелът ни беше препоръчан от агенцията, от която запазихме екскурзията, и съм много доволна от него. Desert Rose Resort има невероятно озеленяване и заедно с хубавия интериор, доброто обслужване и вкусната храна нямаше как да не ме спечели.

На седмия ден посетихме града Ел Гуна, който е познат още като египетската Венеция. Изкуствено създаден е и през пустинята са прекарани канали, за да създадат малки острови. По бреговете има вили и хотели, които са предназначени за по-богатите хора. В Ел Гуна дори има частно летище, училище, болница и голф игрище. Разходката из каналите бе чудесна, но кратка. Оттам се запътихме към яхта, която ни отведе в Червено море за гмуркане сред коралите. Дори успяхме на видим делфини в естествения им хабитат. Имахме възможност да се возим и в частична подводница, от която да видим по-добре коралите. Тъй като полетът на следващия ден бе вечерта, денят го прекарахме в стягане на багажа и една последна разходка по брега на Червено море. 

Останах доволна от екскурзията, като единствената ми забележка е откъм организацията. Имаше два автобуса и само един български екскурзовод. Туристите бяхме разпръснати из доста хотели и отнемаше дълго време, за да ни върнат в тях след края на еднодневните екскурзии. Накрая на летището стана проблем с билетите ни и добре, че се разреши от само себе си, защото нямахме с нас представител от агенцията. 

Турция - колкото близка до Европа, толкова и далечна - тук. 

10 места, които да посетите във Великобритания - тук. 

Красотата на България - тук. 

Северна Италия - тук.

5 дена в Лондон - тук.