Северна Италия

Миналата седмица бях на екскурзия в три града, намиращи се в Северна Италия - Болоня, Флоренция и Пиза. Не знам дали преди съм споменавала в блога, но обичам да снимам и да се запознавам с историята на местата, които посещавам. Поради тази причина днес ви представям блог за четирите дена, прекарани в Италия.

Първи ден: Полетът бе с „Wizzair“, тръгващ от Терминал 1, което първоначално ме притесняваше, тъй като трябваше да разбера как да стигна до него. До Терминал 2 хванах метрото и оттам има два варианта за Терминал 1. Първият е градски транспорт - минават един или два автобуса. Другият е маршрутка, която минава на всеки 30 или 15 мин., в зависимост от това дали пътувате рано/късно през деня или в по-нормални часове, и е безплатна. Всъщност има и трети вариант - пеша. Разстоянието се взима за 20-30 мин. Самият полет продължи около 1 и 30 мин., след което се качихме в автобуса, нает за престоя ни, и отидохме в Болоня за пешеходна разходка.

Пешеходната разходка продължи 3 и 30 мин., която включваше и време за вечеря, тъй като разглеждането на Болоня стана в късния следобед, а след това ни чакаше час и половина път до Флоренция. Кои са забележителностие в този град, известен с най-стария университет в Европа? Разбира се, самият университет, който, за съжаление, аз не успях да видя и посетя. Интересен факт е, че в началото университетът не е имал сграда, в която да се провеждат лекциите, и професорите са преподавали в своите домове. В даден момент имало толкова студенти, които не са имали къде да живеят, че са започнали строежи на жилища за студентите. Те са построени като фасади към вече съществуващи сгради и за да не пропаднат, са построени колони, които заедно образуват аркади. Къде можете да видите подобна гледка? На улица „Независима“, която е и основната търговска улица, водеща до централния площад.

Други забележителности са пиаца „Маджоре“, на който се намират фонтанът на Нептун, базиликата „Сан Петронио“ и дворецът „Акурсио“. Кулите Асинели и Гаризенда са интересни с това, че са наклонени. Днес кула Асинели е отворена за посетители и ако изкачите 400+ стъпала, ще се насладите на прекрасна панорамна гледка на Болония. Разбира се, има и други забележителности, но ние видяхме само тези. Към 20:00 часа потеглихме към Флоренция и към 21:30 пристигнахме във Флоренция. Хотелът се намираше на прекрасно място - в центъра на града и около 20 мин. бе пътят до катедралата „Санта Мария дел Фиорте“. Ако вие интересно да видите как изглежда хотелът, ви оставям линк тук.

дворецът „Акурсио“

базилика „Сан Петронио“

Palazzo „Re Enzo“

Втори ден: След закуска потеглихме към църквата „Санта Мария Новела“, която се намира на площад със същото име. В нея може да се видят безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности. С екскурзоводката минахме по най-различни малки улички не само за да ни потопи в италианската атмосфера, а и за да бъде по-дълга пешеходната разходка, тъй като историческият център на Флоренция е с диаметър от 1км. и за около 40 мин. може да се видят основните забележителности. Втората ни спирка бе Палацо Строци - художествен музей, който навремето е бил дворец. Оттам се запътихме към Площада на Републиката, който се намира в непосредствена близост до небеизвестната катедрала „Санта Мария дел Фиоре“. Думите ще бъдат малко, за да опиша красотата ѝ. Тъй като не исках да чакам на опашка, за да я видя отвътре (входът е безплатен), се наследих само на фасадата ѝ отвън и съм очарована от всичките детайли по нея.

Площад „Синьория“ някога е бил политическият център на Флоренция. На този площад може да видите Палацо Векио - дворец, известен с часовниковата си кула. Пред него се намира копие на статуята „Давид“ на Микеланджело. Тук се намира още един фонтан на Нептун, заобиколен от фигури на русалки, морски нифми и риби. Галерията „Уфици“ е дом на богата колекция произведения на изкуството. В нея се намират картини на Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаело и др. Един любопитен факт е, че единствената завършена картина на Микеланджело може да се види именно в „Уфици“. Картината е Тондо „Дони“ и изобразява Дева Мария, надвесения над нея Йосиф и Йоан Кръстител. Ние влязохме с екскурзоводката и въпреки че тя ни показа и обясни за някои от картините, като например „Раждането на Венера“, „Пролет“, Тондо „Дони“, „Медуза“, „Поклонението на влъхвите“ и др., аз просто не съм ценител на подобен вид изкуство и не останах толкова очарована, колкото ми се искаше.

площад „Синьория“

таван в „Уфици“

„Пролет“ от Ботичели

„Раждането на Венера“ от Ботичели

Тондо „Дони“ от Микеланджело

Всичко това видяхме сутринта и ранния обяд, като обиколката на галерията продължи около 1 и 30 мин. Препоръчвам ви между 14 и 17 часа да си стоите в хотелската стая, ако посещавате Флоренция през лятото и за повече от един ден, тъй като градусите са много високи. Късният следобед може да го оставите за някоя и друга забележителност или направо да посетите някой италиански ресторант. Знаете, че за италианците храната е друг вид изкуство, и когато посещавате тази страна непременно трябва да хапнете някое традиционно ястие. Така че нямаше как да не хапна пица и спагети. Пицата много ми допадна, но от спагетите очаквах повече. Виня мястото, на което вечеряхме. Джелатото също бе в списъка ми и един съвет от мен: колкото и да са вкусни фунийките, взимайте си джелато в купичка. В противен случай няма да успеете да му се насладите, защото ще бързате да го изядете, тъй като от горещината започва да се топи.

Трети ден: От „Уфици“ се открива гледка към река Арно и моста Понте Векио, известен с бижутериите си. Признавам, че се изкуших да си купя нещо, но високите цени ме спряха. По принцип този ден бе предвиден за допълнителна екскурзия до градовете Сиена и Сан Джиминяно. Вярвам, че и те са красиви места, заслужаващи да се посетят, но аз исках да видя максимума от Флоренция. Така че се запътих към Понте Векио, направих си няколко снимки и продължих по пътя си към градините „Боболи“ и площад „Микеланджело“. Как да стигнете до градините? Най-лесно е да прекосите Понте Векио и да продължите само напред, докато отляво не видите Палацо Пити - бившата резиденция на Медичите. Там има вход, но тогава не знаех дали се отнася за двореца, тъй като той самият е превърнат в музей, или за градините. Затова продължих по пътя още 5-10 минути и отново отляво има вход. За граждани на Европейския съюз има намаления. Това ви го казвам, тъй като касиерът пита от къде сте и да не се чудите защо го прави. И най-добре питайте какво включва билета.

Понте Векио

гледка от Понте Векио

Палацо Пити

Градините „Боболи“ са популярна дестинация заради зеленината, фонтаните, статуите и сградите, които са построени с цел да бъдат естествено продължение на двореца „Пити“. Аз само ги бях чувала, така че нямах кой знае какви очаквания. Е, не ви препоръчвам да ги посещавате. Не и лятото. Не и когато Флоренция не може да си позволи вода, която да напоява градините. По-надолу ще ви оставя необработени снимки, за да видите за какво говоря. Основната цел за деня обаче бе посещението на площад „Микеланджело“. Знам, че е най-хубаво да се посети по време на залез, но когато си турист и имаш ограничено време, го посещаваш когато можеш. Гледката през деня обаче също е красива. Реално да се стигне до този площад е лесно - минаваш по един от мостовете над река Арно, търсиш табелка с името му и се изкачваш. Но ако тръгнете от „Боболи“ (както аз направих), трябва да слезете по един склон, после да се изкачите по друг и чак тогава стигате. Пътят не е труден, но горещината го прави да изглежда такъв. Дори не съм засичала времето от градините до площада. Едва ли обаче е повече от 30-40 мин. На обяд отново се прибрах в хотела, отпочинах си и привечер посетих нов ресторант. След като хапнах, си направих разходка до „Санта Мария дел Фиоре“ и се насладих на вечерна Флоренция.

гледка към „Санта Мария дел Фиоре“ от площад „Микеланджело“

гледка към Понте Векио от площад „Микеланджело“

Четвърти ден: Сутринта рано потеглихме за Пиза, тъй като полета ни за България бе в ранния следобед. Пътят от единия град до другия е около 1 и 10 мин. За съжаление, в Пиза имахме малко време. Почти един час. Следователно можехме да се насладим единствено на Площада на чудесата - комплекс, включващ катедралата на Пиза, наклонената кула, баптистерията и гробището. А всъщност Пиза може да предложи много повече на своите посетители. Яд ме е, че не успях да видя центъра на града, катедралата „Санта Мария Асунта“, Палацо дела Карована и мостовете над реката.

След двучасово пътуване с автобуса пристигнахме на летището в Болоня и оттам се започна с дългото чакане. Първо да се чекираме, после на опашката за охраната (най-голямата, която съм виждала на летище до момента) и накрая на опашката за самия самолет. А с пристигането в България, приключи и моята обиколка, която ме запозна с една много малка част от Италия.

Този пост стана доста дълъг, но исках да ви споделя с повече подробности за екскурзията. А като се добави и снимковият материал, обемът става още по-голям. Надявам се обаче с прочетеното да сте се потопили, доколкото е възможно, в атмосферата на тези три прекрасни града.