„Добро момиче, лоша кръв“ от Холи Джаксън

Пипа Фитц-Амоби вече не се занимава с детективска работа.

Изминали са няколко седмици от разкриването на истината за убийството на ученичката Анди Бел, случило се преди 5 години в градчето Литъл Килтън, и Пип превръща разследването си в подкаст. Той скоростно набира популярност, затвърждавайки репутацията ѝ на забележителна млада детективка. Обаче Пип е дала обещание на родителите си да остави детективската кариера зад гърба си.

… докато една нощ братът на един от най-добрите й приятели не изчезва. 24-годишният Джейми и преди е напускал дома си, без да каже на никого, затова полицията отказва да предприеме каквото и да било. Въпреки даденото обещание Пип осъзнава, че няма друг избор, освен да поеме случая и да се завърне към това, което умее най-добре – да разследва. Този път обаче истината е още по-шокираща и за да стигне до нея, Пип ще трябва да извади наяве още от мрака на своето привидно спокойно и порядъчно родно градче. А и този път всички слушат.

Дали Пипа ще се справи и с това ново пристрастяващо и застрашаващо живота ѝ предизвикателство? Ще открие ли изчезналия Джейми, преди да е станало твърде късно?

След като „Наръчник за убийства за добри момичета“ се превърна в една от любимите ми книги, прочетени през тази година, е време за нейното продължение, което също много харесах. То отново ни пренася в градчето Литъл Килтън, където престъпленията не спират. Пипа е създала свой подкаст, в който се разказва за случая на Анди и Сал. Въпреки че вече е обещала да спре да бъде детектив, не може да не помогне на приятеля си Конър, чийто брат е изчезнал. И така Пипа се захваща с ново предизвикателство - да се състезава с времето.

Този път Пипа е много по-предпазлива и внимава да не се увлече по случая. Все пак не иска да се повторят случките от преди няколко месеца. Холи Джаксън успешно успява да опише терзанията на главната героиня, която се опитва да убеди себе си, че се включва в издирването на Джейми заради Конър, а не заради желанието отново да се почуства по-жива, което е причинено от разследването на престъпления. Истината обаче е някъде посредата. В същото време яростта на Пипа се появава на повърхността, след като става ясно, че истината не винаги побеждава, а справедливостта не всеки път я има. Но като един силен персонаж, какъвто е тя, отказва да се примири с тези факти. В този ред на мисли Пипа показва една своя нова страна - тази, която не е на доброто момиче. А след случилото се в края на „Добро момиче, лоша кръв“, едва в следващата книга ще се разбере до колко всичко ѝ е повлияло.

Споменах подкастта не случайно. То играе важна роля в търсенето на Джейми, защото Пипа не само че споделя голяма част от уликите, но и моли за помощ. И хората се отзовават на молбите ѝ. Така успява да определи къде се е намирал Джейми през определени минути от фаталната нощ; да свърже парченцата от пъзела. А най-хубавото е, че читателят през цялото време е рамо до рамо с Пипа и може да има предположения и теории за случилото се. Аз самата имах две теории, които се изменяха с всяко разкритие, но накрая пак не успях да позная какво точно се е случило с Джейми. С всички тези обрати няма как да не споделя, че Холи Джаксън знае как да изненадва читателите.

Да не забравя да спомена Рави, който се появява, за да може двамата с Пип отново да са страхотен отбор. За съжаление, неговите появи не са толкова многобройни, колкото в първата книга, но помощта му е незаменима. Да си призная обаче любовната им връзка все още не може да ме докосне. Конър и майка му Джоана от самото начало доказаха колко много обичат Джейми и как биха направили всичко, за да го намерят. В началото на „Добро момиче, лоша кръв“ Нат все още ни ми допадаше като личност. Разбирам защо не искаше да се вижда и да говори с Пипа, но смятам, че държанието спрямо нея бе пресилено и неоснователно. Но ето че дойде краят на романа и Нат промени мнението си.

Голяма част от ревютата ми са без спойлери и въпреки че искам да изкоментирам последните глави от романа, ще се въздържа, за да не ви разваля удоволствието от четенето. Защото именно финалът е причината да дам пет от пет звезди. Докато го четях, изпитах различни емоции - състрадание, тъга и дори гняв. Затова само ще кажа, че в случая са замесени социалните мрежи и фалшивите профили в тях, както и един мъж, който от години търси своя дом. „Добро момиче, лоша кръв“ за мен е едно много добро продължение на „Наръчник за убийства за добри момичета“. То не само представя нов случай за разследване, но ѝ показва как героите се справят с животите си след разкритията за Анди, Сал и Макс.

Ревю на първа книга - тук.