„Турция - колкото близка до Европа, толкова и далечна“

Ако се чудите дали си заслужава разходка по Босфора... да, заслужава си. По този начин се виждат повечето важни сгради, а и няма как да не почувстваш нещо, докато седиш в кораба, пиеш турско кафе и се наслаждаваш на гледките, които се появяват пред очите ти.

Хотелът, в който отседнахме в Истанбул, беше много хубав. Намирасе в старата част на града и все пак е на час път пеша от „Синята джамия“ и „Света София“. Тъй като имахме само закуска, не мога да коментирам изцяло храната им, но това, което закусвах беше страхотно - обожавам солена храна и всичките храни, които бяха направени от тесто ми допаднаха. За съжаление, не съм снимала хотела, но затова пък имам снимка на изгледа от стаята ни:

Два часа след като се настанихме, част от групата реши да се разходи до „Света София“ и по този начин разбрахме, че джамията се намира на по-голямо разстояние, отколкото предполагахме. Въобще не съжалявам, че ходих толкова дълго време, защото по този начин имах възможността да опозная Истанбул и начина на живот в града. Не се и притеснявах да се разхождам из този мегаполис, защото хората бяха много цивилизовани. Местните знаеха не само английски, но и сръбски и румънски (през последните две години има много туристи от тези страни), така че без проблем се оправяхме. Следващите снимки показват именно някои архитектурни паметници и част от Истанбул.

На следващия ден заминахме за Кападокия, като по пътя спряхме в столицата Анкара и посетихме Анъткабир или с прости думи мавзолея на Ататюрк. 

Четвъртия ден от екскурзията започна с красива гледка на балоните (на които, за съжаление, не се качихме) и по-късно сутринта потеглихме за обиколка на местността, защото всъщност Кападокия е именно такава. Първото нещо, което посетихме бе един град, чието име не се сещам (поради тази причина ще видите снимки от няколко града). Най-интересно ми бе откритият музей Гьореме заради красивите скални манастири. Предпоследната ни спирка бе Долината Зелве, а денят приключи с посещението на крепостта Ючхисар.

Преди да потеглим за Коня спряхме и в един от подземните градове, но негови снимки нямам. Предпоследният ден посетихме град Коня, който се счита за столицата на Турция, защото в него се е зародило мюсюлманството. Вярвам, че в Коня бяха най-вярващите мюсюлмани и си признавам, че малко ме беше страх да се разхождам из улиците. За ваше и мое успокоение вече от близо две,три години екскурзианти посещават този град и местното население се е поотпуснало. И все пак имайте едно наум, ако решите да посетите Коня.

Сутринта на последния ни ден беше заделен за обиколка на град Бурса. Определено се различава от Коня, но пък ни предупредиха за крадци, така че... Задължително посетете пазара, защото там ще намерите страхотни неща, най-вече шалове. Все пак Бурса е известен именно с тях. Във всеки магазин имаше различни модели и не намерих два еднакви.