„Мистерия в "Елингам"“ от Морийн Джонсън

Академия „Елингам“ е частно училище, събрало възпитаници с разнородни таланти – художници, изобретатели, мислители. Изобщо всеки, който се откроява с някаква дарба. Основана е в началото на двайсети век от милионера Алберт Елингам, който искал да създаде „място, в което ученето е игра“.

Скоро след като училището отваря врати, дъщерята и съпругата на Елингам са отвлечени. Единствената следа е писмо, подписано с плашещия псевдоним Искрено коварен. Случаят се превръща в едно от най-мистериозните престъпления и остава неразрешен.

Стиви Бел е любителка на криминалистиката и е сред малцината избрани, които започват своята първа година в академия „Елингам“. Тя има амбициозна цел – да разреши мистериозния случай от преди близо век. И докато свиква с изискванията в новото си училище, там се случва нещо странно. Искрено коварен се завръща отново...

„Мистерия в „Елингам““ ми допадат, защото е от типа книги, които те карат да се замисляш и да поставяш под съмнение всяка казана дума, а най-забавното е да предполагаш кой е убиецът.

Стефани (накратко Стиви) е от онези героини, които обичат мистериите и живеят за криминалните книги и филми, но тя далеч не е идеална. Прави грешки и се бунтува срещу родителите си - типичен тинейджър. Любовта ѝ към загадките и случая „Елингам“ я пращат в училището, построено в началото на 20. век от Алберт Елингам. За Стиви това е и отделянето ѝ от семейството си, от което се нуждае. Първите дни ѝ бяха трудни, защото е далеч от дома, но от друга страна се намираше точно там, където желаеше. В „Елингам“ тя намери и приятели, които въпреки че имаха различни интереси, я разбираха. Стиви ми допадна, защото бе инатлива, щом ставаше дума за любовта ѝ към родителите ѝ и криминалистиката, обичаше честността и не се отказваше пред нищо, докато не научеше истината. Гордея се с нея заради това, че успя да постигне напредък със случая „Елингам“, а никой детектив не бе успял да го направи.

Пристигайки в „Елингам“, Стефани се запозна със своите съквартиранти. Както обясних, всеки бе различен, но това не им попречи да се сближат. Процедурата в това училище е в една къща да живеят по шест ученика с един отговорник. Ели, Дейвид и Хейес бяха втори курс, а Стиви, Нейт и Джанел - първи курс. Останах изненадана от това, че Ели прие задачата да запознае Стиви и Джанел с начина на живот в академията. Седеше с тях в столовата, водеше ги по купони и не се държеше заядливо. За мен Джанел бе най-подходящата за приятелка на Стиви, защото беше мила, трудолюбива и амбициозна също като нея. Нейт ме спечели не само с това, че бе написал книга, а и защото беше тих и кротък. Смятам, че той най-добре разбираше Стиви и даже се жертва да отиде на танци заради нея. Още от самото начало харесах Дейвид, въпреки че в началото Стиви се изолира от него. Не знам дали още пази тайни, които да разкрива, но безспорно е джентълмен (когато пожелае). И имайки предвид финала на книгата, чакам с нетърпение следващата книга. Все още не знам какво да мисля за Хейес. Дали да го мразя затова, че е използвал хората да му вършат работата или да го харесам, защото в други отношения бе гениален и находчив.

В книгата се преплитат две сюжетни линии. Едната е в днешно време и проследява опитите на Стиви да разбере кой е Искрено коварен. Другата ни връща 80 години по-рано, когато г-жа Елингам и Алис изчезват и читателите имат възможността да проследят как Алберт Елингам се опитва да си върне семейството и как обвиняват (може би) грешният човек. Това да има две сюжетни линии ми хареса, защото по този начин можех да се докосна не само до семейство Елингам, но и до самата обстановка на Сухия режим.

Краят ме остави тъжна, защото трябва да чакам излизането на втората книга. Много се вълнувам да прочета какво ще стане със Стиви и Дейвид, с Ели и с онази червена кутия. Дали Стефани ще разбере кой е отвлякъл Алис и дали тя още е жива? Много въпроси, на които чакам отговори. Препоръчвам книгата на всеки, който харесва книги в стил Шерлок Холмс и/или Агата Кристи.