„Прелестни създания“ от Ками Гарсия и Маргарет Стоъл

Понякога любовта е предопределена от съдбата. Друг път е прокълната...

Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин. Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…

Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.

В град без изненади – тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.

И само любовта може да те изведе от мрака...

Преди няколко години се запознах с филма и останах очарована от света, който видях. Бях привлечена от мистериите около Лена. Постепенно всичко си дойде на мястото и...филмът свърши. Когато разбрах, че всъщност е направен по книга веднага потърсих книгата и се оказа, че е цяла поредица. Но както знаете, когато не ти е до една книга, няма как да седнеш да я прочетеш. И сега чак през 2019 историята за Итън и Лена се прокрадна в главата ми и реших, че е крайно време да я прочета. Останах предоволна от това, което прочетох.

Итън не е от типичните момчета, които живеят в Гатлин. Не допуска слуховете, които се носят из града, да му попречат да си създаде мнение за човека или дадена случка. Чете забранени книги, защото те му показват един различен свят, позволяват му да пътува из света, дори това да е само умствено. Цени семейството и приятелите си повече от всичко. Харесах връзката, която е имал с майка си, защото цялата му любов и уважение към книгите идва от нея. Итън не бе обикновено момче, чийто живот да бъде предсказуем. Не, той мечтаеше за нещо ново, което да промени скучното му ежедневие. Така че, когато Лена пристига, Итън вижда възможността да разговаря с човек, който има собствено мнение за всичко и не се страхува да го изкаже. И така шеметното приключение на Итън Уейт започва и той постепенно разбира, че Гатлин има две страни и че е време да опознае тъмната му страна...

На пръв поглед Лена е едно тихо момиче, което го е страх да води разговори, но всъщност не е така. Местейки се от град на град, в продължение на 14 години Лена е принудена да крие истинската си същност - тази на чародейка. В началото избягваше Итън, но постепенно той успя да пробие защитната ѝ стена и да ѝ покаже, че нищо не може да го уплаши. Харесах Лена заради самата нея и цялата ѝ магия, която притежаваше. Въпреки че притежаваше свръхестествени сили това, което я правеше човек, бе страхът, който чувстваше. Поезията, която пишеше ѝ предоставяше време, в което да не мисли за 16-ят си рожден ден и дали ще стане Мрак или Светлина. Най-изненадана съм от това, че успях да опозная толкова добре Лена, защото книгата се разказваше от гледната точка на Итън, а това е рядкост.

Определено филмът и книгата се различават, но това е съвсем нормално. Единственото, което не харесах във филма беше, че Ама (прислужницата на семейство Уейт, която беше на Итън като втора майка и гадателка) във филма играеше и ролята на обикновена библиотекарката и пазителка на чародейската библиотека. Просто Ама и Мариан (библиотекарката в книгата) се различаваха коренно една от друга (най-вече по възраст) и за мен беше доста глупаво да ги направят един и същ човек. Но както и да е. Нека да спомена и невероятната библиотека. Всъщност те са две, но няма значение. И двете бяха невероятни с всичките книги, които събираха и всичкото знание, което се намираше там бе скъпоценно. Нямаше да имам нищо против, ако цялото действие в книгата се развиваше в тези две помещения.

Авторките са създали един невероятен свят, който тепърва ще се развива, а заедно с него и всички герои, които срещнах в „Прелестни създания“.