„Бриджъртън“ от Джулия Куин

Време ме е да се върна към едно от любимите ми книжни семейства - Бриджъртън. В тази втора част ще ви представя останалите четирима Бриджъртън, а именно Елоиз, Франческа, Хайъсинт и Грегъри. Общата ми оценка за романите е положителна и ако не броим няколкото минуса, ми беше много приятно отново да се потопя сред висшето общество на Регентския период на Великобритания.

Истинската причина да се запозная с книжното семейство Бриджъртън е самата Елоиз. Исках да науча кой ще спечели сърцето ѝ дотолкова, че да приеме да се омъжи за него. И ето, че „На сър Филип, с любов“ насочва вниманието на читателя към Елоиз, която обича да си вре носа в чуждите работи и да се препира с роднините си. Разбира се, всичко това прави от добри подбуди. А когато си науми нещо, никой не може да я спре. Така тя се озовава насред провинцията на Англия готова да се запознае с мъжа, с когото от цяла година си разменя писма. И ако всичко върви по план, Елоиз може и да стане лейди Крейн. Само че сър Филип не е това, което тя си е представяла. Въпреки че го бива в писането, думите в разговор му убягват. Най-вече когато красива жена изненадващо се появи в дома му. Може и да е по-стеснителен, но е мил, почтен, загрижен и готов на всичко за децата си. И Елоиз разбира, че е щастлива с него в провинциалното имение. Действието в книгата на моменти ми вървеше бавно, но затова пък се наслаждавах на забавните моменти.

Една от любимите ми книги от поредицата е „Очарователен негодник“ най-вече заради двамата главни герои и тяхната история, която започва със силно приятелство и завършва със също толкова силно влюбване. Франческа обича с цялото си сърце своето семейство, но в същото време няма нищо против да стои отстрани и да наблюдава. Може да е по-сдържана и внимателно да подбира думите си, но е и забавна, умна и саркастична. Майкъл се влюбва във Франчеса в момента, в който я среща, но е принуден да крие чувстата си. И се справя добре с криенето - сред висшето общество е известен като голям чаровник, флиртаджия и женкар. Истината обаче е, че само една жена притежава сърцето му. Няма да си кривя душата, страшно много харесах Майкъл, защото не е само истински джентълмен, но и е очарователен, остроумен и шеговит. И Франи, и Майкъл имат своите страхове и терзания. Франческа не иска да наруши обещанията си към Джон, а пък Майкъл не е готов да открадне поредното нещо от мъртвия си братовчед. Само че и двамата грешат, защото Джон би искал да бъдат щастливи.

„Заради неговата целувка“ е още една книга от поредицата, която ми хареса повече от очакваното. Историята бе приятна, забавна и без излишна драма, а главните герои с техните характери се превърнаха в едни от любимите ми Бриджъртън. Хайъсинт, като най-малкото дете в семейството, си е извоювала правото мнението ѝ да бъде чуто и зачитано. Тя е умна, дръзка и пряма. Затова и толкова добре се разбира с лейди Данбъри, която на свой ред не се притеснява да каже истината дори и на някой по-височайш. Но именно защото Хайъсинт се чувства толкова добре в кожата си и казва това, което мисли, много мъже се отказва от идеята за брак с нея. До поява на внука на лейди Данбъри. Гарет не е някакъв мекушав, разглезен и безотговорен мъж. Въпреки репутацията, която му се носи, той има добро сърце и ще направи всичко за хората, които истински обича. Покрай превода на италиански дневник двамата се опознават и се влюбват. Допадна ми, че Гарет не използва чара си, за да примами Хайъсинт да се омъжи за него заради проблемите си, а ѝ предложи брак, защото я харесваше и му бе приятно в компанията ѝ.

Този абзац е предназначен за „На път за олтара“, проследяваща любовната история на Грегъри. За съжаление, все още не съм я прочела и се надявам скоро да стигна до тази книга. И когато го направя, ще пренапиша абзаца и ще ви разкажа повече за Грегъри и Луси.