„Порочни истории“ от Ана Хуанг

По традиция през февруари качвам ревюта на любовни романи, за да почета месеца на любовта. Реших първото ревю да е на поредица от автор, който не очаквах да ми допадне. Като цяло книгите ми харесаха. Всяка от тях си има положителни и отрицателни страни, но истински им се наслаждавах и разпусках в тяхната компания. 

Започвам с „Порочна любов“, която ни запознава с винаги усмихната Ейва, която вижда доброто у всеки въпреки трагедията в детството си. В някои отношения се припознах в Ейва като например любовта към фотографията. Радвам се, че авторката не я описала като поредното наивно момиче, което се заплита в чувствата си към някого и светът ѝ започва да се върти около него. От друга страна, не успях да изградя някаква връзка с Алекс. Прекалено студен и безчувствен ми се стори през по-голямата част на книгата. Признавам, че ми допадна (донякъде) покровителството му над Ейва и как бе готов на всичко за нея, но дотук. Разбирам, че и той има травмиращи детски спомени, но ми дойде в повече студеното му държание, прякорите в спалнята и драмата в края на романа, защото го бе страх да признае чувствата си.

Нямах търпение да продължа с „Порочни игри“, защото още от първата книга си личеше химията между Бриджит и Рийс. Бриджит никога не е искала да стане кралица, но абдикацията на брат ѝ променя живота ѝ. Тя се притеснява дали ще е добър владетел, но всеки, близък до нея, вижда колко земна, състрадателна и мила е. Отстоява себе си и желанията си и не губи самообладание в напрягащи ситуации. А как да не се влюбиш в Рийс? На пръв поглед е затворен и арогантен. Но е добър в работата си и първата му грижа е Бриджит да е в безопасност. Любовта им е толкова силна, че Бриджит е решена да направи всичко възможно, за да се отмени кралски закон от XVIII век. Бих дала пет звезди на книгата, ако в първата част действието не се развиваше с по-бавни темпове. Също така драмата към края на романа ми дойде в повече, но добре, че все пак двамата скоро се събраха.

Не очаквах, че „Порочна омраза“, чиито главни герои са Джулс и Джош, ще ми хареса толкова много. Смятах, че ще се дразня на постоянното им заяждане. Ето обаче, че с интерес следях разговорите им и се вълнувах в моментите, в които и двамата осъзнаваха, че имат по-дълбоки чувства. Цял живот Джулс е подценявана заради външния си вид. И това я мотивира да покаже на околните колко много грешат. Успява да избяга от миналото си, да влезе в един от престижните университети в САЩ и да вземе дипломата си по право. Всички тези успехи дължи единствено на себе си. Самият Джош някога може и да е имал щастливо семейство, но след разкритията в „Порочна любов“ светът му се променя. Бива лъган и мамен от най-близките му хора и решава да се потопи в работата си като специализант в Спешното отделение. Джулс и препиранията помежду им са константа в ежедневието му. До момента, в който връзката им се променя.

Завършвам с „Порочни лъжи“, която представя любимата ми двойка от поредицата. Действието в самата книга ми бе бавно и почти нямаше никаква динамика. Самите герои обаче израстват като персонажи и променят мисленето си, благодарение на връзката си. Страстта на Стела е модата. Тя обаче няма нужния кураж да се изправи пред родителите си и да отстои позицията си. До момента, в който не осъзнава, че няма да позволи някой да контролира живота ѝ. Има цели и мечти и ще ги преследва, докато не ги осъществи. И да, със сигурност част от увереността ѝ дойде от самия Крисчън, който от самото начало я разбира и подкрепя. Самият той не е перфектен. На моменти е спокоен, хладнокръвен и сдържан. Никой и нищо не може да го разконцентрира. Освен Стела, която му показва любовта.

Както споменах в началото на ревюто, не очаквах, че книгите ще ми допаднат толкова много. Но ето че четях епилога на „Порочни лъжи“ с умиление, спомняйки си студентките Ейва, Бриджит, Джулс и Стела. Четирите извървяха дълъг път и всяка се изправи пред собствени си проблеми и трудности. Накрая обаче откриха своето щастие. Радвам се, че най-накрая се запознах с творчеството на Ана Хуанг и продължавам с другите ѝ книги.