"Обсидио" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?

Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.

Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

Ето че дойде краят и на тази поредица. Истината е, че когато прочетох за първи път "Илумине" не останах много очарована, но прочетох и "Гемина" и се влюбих в "Досието Illuminae". С "Обсидио" се слага край на войната на планетата Керенза IV. За мен книгата е най-добрата от цялата поредица, не само защото Кейди и Езра участват повече, но и защото авторите дават пълна представа какво се случва по време на една война - глад, смърт, разделени семейства и действия, които може да не се харесат на всички, но трябва да се изпълнят.

Аша и Рийс са новите герои тук. Както повечето двойки и те двамата си имат история, наситена с много емоции. Не само хубави, но и лоши. И след като се разделят, никой от двамата не очаква отново да срещне другия. Обаче съдбата има други планове и след три години на раздяла, те отново се срещат на студената планета Керенза IV и искрите се появяват наново. Аша не е по-различна от Кейди - умна и борбена личност и готова моментално да се притече на помощ. Но не винаги е била такава. След като пристига на Керенза IV, Аша преосмисля възможностите и разбира, че това което е направила не е било редно. Че заради ината си губи един от най-любимите си хора. Рийс е поредният сладур в тази поредица. На пръв поглед с перфектният си перчем и нахакана усмивка, Рийс изглежда като типично момче, но в сърцето си той е онова 16 годишно момче, което иска да предпази хората, които обича. Най-вече Аша. Повторната му среща с нея му отваря очите за някои неща и той разбира, че е време да се опълчи на "БайТек".

И Хана, и Ник не са същите хора от предишната книга. Изправени пред толкова саможертви и загуби на любими хора ги превръщат в по-силни личности. Определено Хана се промени най-много от всички. Вече не бе онова разглезено момиче, чийто най-малък проблем беше да не би гримът ѝ да се размаже. Сега тя трябва да се справи с липсата на баща си, да се погрижи за Ела и бащата на Кейди и да разбере каква точно е връзката ѝ с Ник. А самият Ник също си има проблеми. Най-важният от тях е да се погрижи за братовчедка си, а другият е да покаже на всички, че може да му се има доверие (дори и да не го признава). Обаче той също като Хана, иска да разбере дали са повече от приятели след всичко преживяно. Много се възхищавам на Ела, защото въпреки че бе вързаната за леглото, успяваше да помогне на Кейди и останалите. Успя да направи някаква връзка с КАЗИМ и спечели време на приятелите си. Единственият минус тук беше, че нямаше много моменти с нея - да се покаже как работи на компютъра, как се справя с поредната загуба и мнението и за Айзък Грант.

Кейди и Езра са любимата ми двойка. Сърцето ми се свиваше, докато четях сцените с тях, защото винаги показваха чувствата си без да се притесняват. Бяха преживяли толкова неща заедно, че връзката им бе специална. Ще запомня Кейди със силната си воля. Изправи се пред доста предизвикателства, прости на КАЗИМ и видя стотици хора да умират, а накрая изпълняваше ролята на капитан на "Мао", докато гаджето ѝ рискуваше живота си. Харесвам Езра поради причината, че ни най-малко не се притесняваше да изрази чувствата си пред Кейди и мнението си пред капитан Бол. Досега не съм споменавала КАЗИМ, но вярвам, че е крайно време да кажа няколко думи и за него. След всичко, което направи не очаквах да имам някакви симпатии към него, обаче сгреших. Той се оказва самотен. През всички тези дни преди Кейди, той се е чувствал като единак и това му е тежало. Да, това не го оправдава, но показва, че въпреки всичко има някаква душа и разбира последствията от действията си. 

"Обсидио" е книга, в която героите за пореден път ще се срещнат лице в лице с врага и ще трябва да се борят не само за хората на кораба, но и за онези, останали на Керенза и поробвани в продължение на седем месеца.

Ревю на първа книга - тук.

Ревю на втора книга - тук.