"Пасажер" от Александра Бракен

В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

Александра Бракен е поредната авторка, при която ми е нужно да прочета друга нейна поредица, за да я харесам. Авторката успява да представи своето схващане за пътуването във времето и как трябва да се случва то. 

Ета е най-обикновено момиче от 21. век. Но една вечер всичко се променя - тя се озовава на кораб с непълно непознати хора и едно момиче, което или ѝ е спасило живота, или ѝ е го съсипала. Когато попада в този непознат свят единственото, което желае е да види отново майка си и учителката си Алис. Впоследствие тя трябва да премине през няколко различни години и места и да открие семейна реликва. Благодарение на тази мисия Ета, а и читателите имат възможност да опознаят миналото. Бе толкова вълнуващо да чета за приключенията ѝ в Ню Йорк, Париж, Лондон и Дамаск. Тя привлече вниманието ми с това, че още на кораба показва на всички, че е независима млада дама и не се нуждае от помощ. Но определено нямаше да се справи без помощта на Николас.

Николас е моряк, който обожава корабите и откритото море. Поради цвета на кожата му се радвам, че има хора, които му пазят гърба и винаги са до него. Държеше се към Ета като истински джентълмен. А самата тя му показа един нов свят и в буквално, и в преносно значение. Беше много забавно да чета за реакциите му, когато пътуваше в бъдещето и виждаше как света се е развил. В началото на Николас му бе възложено да се грижи за Ета, но някъде в средата на общото им приключение двамата започнаха да се влюбват един в друг. 

Темата за пътуване във времето постепенно се разширява всяка година. Авторите интерпретатират по различен начин дадената тема и поради тази причина обичам да ги съпоставям и да откривам разликите между тях. А самата Александър Бракен успява да опише действията на героите и обстановката, в която се намират по един интересен и доста добър начин.

"Пасажер" ме плени най-вече с пътуванията на Ета и Николас. И съвсем благородно завиждам на тяхната дарба да пътуват в различни епохи.