"Сезонът на костите" от Саманта Шанън

Годината е 2059-а. Почти целият свят е завзет от злокобното тоталитарно правителство на Сцион, а паралелно съществуват два свята – този на живите и селенията на мъртвите. Обикновените хора, които не усещат връзката с отвъдното, заемат най-висшите позиции на властта, имат всичко, което пожелаят, докато ясновидците са обявени извън закона, преследвани като престъпници... принудени да търсят прехрана в подземния свят на Лондон. Деветнайсетгодишната Пейдж Махони има рядка дарба: тя може да влиза в мислите на другите, да кара съзнанието си да напуска тялото. Тя е на служба при един от най-силните подземни босове, безмилостен престъпен гений. Но това е единствената ѝ защита на жестоките улици на Сцион.

Но Пейдж не знае, че на пръв поглед неуязвимите тоталитарни лидери са се съюзили с още по-коварна стихия, която дреме от векове в град, държан в тайна. Когато научава истината, тя е въвлечена в нещо по-страшно, отколкото някога е можела да си представи. Затворена в град, забравен от векове, поверена на Лорда – мистериозно създание, което настоява, че не е неин враг, въпреки че мотивите му са неясни – на Пейдж се налага да се бори за живота си, за свободата си и за другите като нея.

Но всяко следващо разкритие е по-объркващо от предишното. Какво цели тази могъща сила, която постепенно излиза от сенките? Има ли Лордът свои скрити причини да действа в нейна полза? И наистина ли е толкова недосегаем, колкото изглежда първоначално? Пейдж трябва да открие на кого може да вярва, ако пази някаква надежда да си възвърне свободата.

За да съм честна тази книга я прочетох още в началото на октомври, но нещо все ме спираше да напиша ревю на тази прекрасна книга. И днес просто си казах, че е време да опиша емоциите си, създадени от "Сезонът на костите".

Ще започна със света, който Саманта Шанън е създала. Тя е смесила познатият за нас Лондон с този от нейното въображение и ще кажа, че се е получило невероятно. Вкарала е и доста термини, с които трябваше да се запозная и това ме позабави, но това беше само в началото, докато не навлязох в историята. В доста малко книги главната героиня може да влиза в главата на друг като цяло и това беше причината да не мога да се откъсна от нея. Както казах имаше доста описания и това не ми допадна, но се постарах да не им обръщам внимание. Всъщност за мен тези описания бяха ненужни и ме спираха да чета интересните моменти в книгата.

Но истината е, че не се привързах към героите. Дори и към главната героиня. За мен те не участваха толкова в книгата, колкото и да желаех. А относно Пейдж - да беше смела, изправяше се срещу всичко и всеки и бе доста любопитна. Но исках да се потопя повече в нейният образ и вярвам, че в следващата книга това ще стане. Относно другите герои - имаше и едно момиче (чието име в момента не си спомням *срам*), което доста помогна на Пейдж да навлезе в новият свят, в който се намираше. 

Осъзнах, че ревюто ми е доста късо, а не го очаквах. Смятах, че ще пиша за героите и колко съм ги харесала, но уви реалността е малко по-различна от въображението ми. Нека да направя равносметка от написано до тук: светът и историята - невероятни, героите - не чак толкова. И все пак напълно осъзнавам, че това е първата книга от поредицата и авторката тепърва създава героите и ще има доста време в следващите книги да ги доразвие. 

В заключение ще кажа, че книгата е едно напълно ново нещо (за мен) и с радост ще я препоръчвам на всеки, който реши да прочете нещо различно и интересно.